CNN: Мащабни щети в американските бази в Близкия изток след иранските удари.

🇺🇸⚔️🇮🇷 Близо месец от началото на примирието между САЩ и Иран, с оглед перспективата за подновяване на войната, мащабът на щетите, понесени от американските бази в Близкия изток става ясен: най-малко 16 военни обекта на САЩ в 8 държави, на практика по-голямата част от базите на страната в региона, са били поразени от ирански удари по време на войната.

Според разследване на CNN, в момента част от ударените обекти са неизползваеми. „Никога не съм виждал подобно нещо в американски бази. Това бяха бързи и прецизни удари, използващи напреднали технологии“, сподели източник, запознат със ситуацията.

Иранските удари бяха насочеи към цели, включващи модерни самолети като платформата за ранно откриване и управление Boeing E-3 Sentry, известен като „очите на САЩ в Залива“, унищожен на земята в авиобаза „Принц Султан“ в Саудитска Арабия; критично комуникационно оборудване, включително съоръжения, разрушени в лагера „Арифиджан“ в Кувейт; и радарни системи като повредените в авиобаза „Мувафак Салти“ в Йордания.

„Нашите радарни системи са най-скъпият ни и най-ограничен актив в региона“, споделя източникът.

Други бази, засегнати от иранските удари, включват авиобаза „Ал Удейд“ в Катар, поразена в рамките на два отделни удара, военноморската база в Бахрейн и лагера „Бюринг“ в Кувейт.

Иран успя да порази толкова много бази с висока точност до голяма степен благодарение на подобрението в способността си да „вижда врага“. През 2024 г. той закупи тайно китайски сателит TEE-014, който е сериозна модернизация спрямо спътниците, които дотогава имаше на разположение, а това му осигури възможност да наблюдава американски бази с поразителна прецизност и капацитет, почти сходен с този на САЩ.

Страните в региона почувстваха, че американските бази се превръщат от сила, вдъхваща страх у противниците, в нещо, напомнящо на „лесни мишени“. Саудитски служител заяви, че войната е показала на Саудитска Арабия, че съюзът ѝ със САЩ не може да бъде единствен, а също така не е „безпогрешен“.

В отговор на запитване от CNN служител на Пентагона заяви: „От мерки за сигурност не обсъждаме оценки за щетите от войната. Нашите сили останаха напълно боеспособни и ние продължаваме да изпълняваме мисията си със същото ниво на готовност и ефективност.“

Пентагонът внедрява украинска система за борба с дронове в авиобаза „Принц Султан“ в Саудитска Арабия.

🇺🇸🤝🇺🇦 Американската армия е разгърнала украинска технология за противодействие на дронове в една от ключовите си военновъздушни бази в Саудитска Арабия, с която да отблъсква ирански удари, които по-рано доведоха до загуби на авиационна техника и личен състав. Това съобщи Reuters, позовавайки се на петима свои източника.

Според агенцията украински специалисти са пристигнали в авиобаза „Принц Султан“, разположена южно от столицата Рияд, и обучават американски военнослужещи да работят със Sky Map – платформата, използвана от украинските сили за засичане на дронове, включително от иранската серия „Шахед“, и за координация на прехващачи.

„Принц Султан“ е основният преден опорен пункт на САЩ в Персийския залив, след като към края на 2019 г. Пентагонът премести там значителна част от въздушните си активи в региона. В базата е съсредоточена и съществена част от американската бойна авиация, действаща в Близкия изток.

Използването на украинска система бележи рядък пример за директно прехвърляне на оперативен опит от войната с Русия към американските военни в Близкия изток. Доминиращите в арсенала на САЩ комплекси Patriot и THAAD са проектирани срещу балистични и крилати ракети; защитата срещу ниско летящи и евтини ударни дронове, каквито Ислямската република и свързани с него въоръжени милиции използват в редица атаки срещу американски обекти в Близкия изток, изисква различна комбинация от сензори и прехващачи.

Sky Map е украинска система за ситуационна осведоменост, развита в хода на пълномащабната война срещу Русия. Тя интегрира данни от радари и други сензори в единна картина на въздушната обстановка и насочва средствата за борба с дронове към целта. Практиката за масово сваляне на „Шахеди“ с евтини прехващащи се оформи в украинските въздушни части под натиска на редовните руски масирани удари.

Съобщението идва след публични изявления на президента Доналд Тръмп, че САЩ не се нуждаят от помощта на Украйна. На оперативно ниво Пентагонът следва различна логика, внедрявайки челния опит и решенията на украинската отбрана в защитата на собствената си инфраструктура в Близкия изток.

 

📸 Снимка: Войник от групата „Hunter“ (Ловец) на 208-ма Херсонска зенитно-ракетна бригада на Украйна държи в ръката си дрон-прехващач по време на изпълнение на бойни задачи в Украйна на 4 март 2026 г. (Nina Liashonok/Ukrinform)

Саудитска Арабия възстанови износа на петрол през ключовия тръбопровод „Изток-Запад“.

🇸🇦🛢️ Саудитска Арабия възстанови пълния капацитет за изпомпване на нефт през тръбопровода „Изток-Запад“ до около седем милиона барела на ден, съобщиха властите в неделя. Това се случва броени дни след изготвянето на оценка на щетите в енергийния сектор, нанесени от атаките по време на конфликта с Иран.

Министерството заяви, че енергийните съоръжения и тръбопроводът, засегнати от иранските удари, вече са възстановени и работят с пълния си капацитет. В изявлението не се уточнява кой е извършил атаките, но през последните седмици кралството беше обект на множество ирански атаки с ракети и дронове.

Ударите нарушиха работата на ключови обекти за петрол, газ, рафиниране, нефтохимия и електроенергия в Рияд, Източната провинция и индустриалния град Янбу. В четвъртък кралството съобщи, че ударите са свили производствения капацитет с около 600 000 барела на ден, а пропускателната способност на петролопровода „Изток-Запад“ – с близо 700 000 барела дневно.

Тръбопроводът „Изток-Запад“ остана единственият маршрут за износ на суров петрол за страната след затварянето на Ормузкия пролив. Ройтерс съобщи в сряда, че Иран е атакувал обекта само часове след договаряне на примирието.

От министерството уточниха, че са възстановени обемите от находището „Манифа“, където производството по-рано беше намалено с около 300 000 барела на ден. Продължава работата по пълното възстановяване на капацитета на съоръжението „Хурайс“, чието производство спадна с още 300 000 барела след ударите.

Бързото възстановяване ще повиши „надеждността и непрекъснатостта на доставките за местните и световните пазари“, се казва още в изявлението.

Ирански удар с балистични ракети порази индустриалния град Ал Джубайл в Саудитска Арабия.

🇮🇷💥🇸🇦 Иран изстреля нов залп от балистични ракети, поразявайки индустриалния град Ал Джубайл в Източната провинция на Саудитска Арабия, и по-конкретно Saudi Basic Industries Corporation (SABIC), четвъртата по големина компания, произвеждаща петрохимически материали в света след BASF, Sinopec и DuPont.

Компанията е със седалище именно в Ал Джубайл, където се намира основната производствена мрежа, чийто годишен капацитет възлиза на повече от 72 милиона тона химикали, пластмаси, торове и метали. Приходи на SABIC за 2025 г. възлизат на 31 млрд. долара, а 70% от акциите на компанията принадлежат на Saudi Aramco след придобиване за 69,1 млрд. долара през 2020 г., по данни на самата компания.

Ал-Джубайл е най-големият интегриран индустриален град в света – 1016 кв. км на брега на Персийския залив, с концентрация на петрохимически заводи, опреснителни инсталации за питейна вода и енергийна мрежа със 7% от БВП на кралството. Именно тази концентрация прави обекта едновременно стратегически критичен и уязвим. Градът се намира на по-малко от 300 км от иранските пускови позиции, което го поставя в зоната за поразяване от балистичните ракети с малък и среден обсег, с които IRGC все още разполага в изобилие.

Ударът в никакъв случай не е неочакван. Още на 18 март часове след като израелски и американски самолети унищожиха ключова инфраструктура на иранското газово находище „Южен Парс". Революционната гвардия е обявила официално петрохимическия комплекс в Ал Джубайл и рафинерията SAMREF в Янбу за „директни и легитимни цели" и издаде предупреждение за евакуация на чуждия персонал, съобщиха Al Jazeera. Техеран изпълни заплахата срещу SAMREF на 19 март, когато дрон попадна в рафинерията, сочат данни на Wikipedia. Оттогава иранските удари срещу енергийна инфраструктура в Персийския залив зачестиха: бяха поразени обектите Рас Лафан в Катар, опреснителни и електроцентрали в Кувейт, петролни обекти в ОАЕ, а на 5 април саудитската ПВО прехвана седем балистични ракети над столицата Рияд.

Текущата ескалация следва серия от ответни удари по икономическа инфраструктура. Иран поразява системно енергийни обекти на държавите от Залива, приютяващи американски военни бази, а стратегия за оказване на натиск и повишаване на икономическата цена на конфликта. Saudi Aramco вече наложи рекорден марж от 19,50 долара на барел над регионалния бенчмарк за доставки през май, според Daily News Egypt. Съвместният завод Sadara Chemical на Aramco и Dow за 20 млрд. долара също  в Ал Джубайл спря производство на 31 март заради прекъсване на морските доставки по Ормузкия проток, потвърдиха Bloomberg.

Ударът по SABIC е логическо продължение на стратегията за поразяване на ключови възли в промишлената верига на Залива. Ако повредите са значителни, последиците ще засегнат не просто износа на химикали от Саудитска Арабия, но и глобалните вериги за доставки на пластмаси, торове и индустриални химикали, при положение че SABIC е сред водещите световни доставчици на етилен, пропилен, метанол и урея.

Как ударите по енергийната инфраструктура в Персийския залив рискуват екологична катастрофа.

🇰🇼🇮🇶 Когато иракските сили се изтеглиха от Кувейт през 1991 г. те оставиха след себе си над 700 горящи петролни кладенци, чието потушаване отне осем месеца, изхвърляйки облаци дим, простиращи се на 800 мили, и изливайки 11 милиона барела суров петрол в Залива.

Това бе едно от най-големите екологични бедствия, причинени от човека. Повече от три десетилетия по-късно, настоящата война между САЩ, Израел и Иран, в която е бомбардирана петролна инфраструктура в целия регион, разпали опасения от съпоставима катастрофа.

„Петролните пожари от войната в Залива през 1991 г., макар и съсредоточени в Кувейт, бяха в далеч по-голям мащаб от това, което виждаме в момента“, заяви Дъг Уиър, директор на Conflict and Environment Observatory, британска организация с нестопанска цел. „Въпреки това подобни сравнения ще изглеждат академични за общностите, живеещи в близост до атакуваните обекти, които могат да бъдат изложени на остро и хронично замърсяване.“

Ударите по енергийна инфраструктура ескалираха сериозно от началото на войната, нарушавайки глобални вериги за доставки. Ударите по инсталации за втечнен природен газ в Саудитска Арабия, Кувейт и Катар и почти пълната блокада на Ормузкия пролив, доведоха до масови прекъсвания на тока. Петролът от сорта „Брент“, достигнал пик от 119,50 долара на 8 март, покачи обратно до 116 долара в понеделник, отразявайки изключително нестабилните пазари.

Няколко енергийни компании обявиха форсмажорни обстоятелства, което накара Филипините да обявят национално енергийно извънредно положение, а страни като Словения и Шри Ланка да въведат режим на горивата. На 2 април обаче Филипините съобщиха, че Иран е разрешил на техните кораби безпрепятствено и бързо преминаване през Ормузкия пролив.

Американският президент Доналд Тръмп заплаши да „заличи“ петролния център на остров Харг в Иран, ако текущият дипломатически процес, с посредничеството на Пакистан, не доведе до сделка. Заплахата дойде ден след като той заяви пред лондонския Financial Times, че обмисля „вземането на петрола“ в Иран.

Въпреки обявената пауза в ударите по гражданска инфраструктура, иранското министерство на енергетиката съобщи, че атаките са прекъснали електрозахранването в Техеран и околните провинции. А на 4 април САЩ поеха отговорност за бомбардирането на новопостроения висящ мост B1 между Техеран и Карадж. В понеделник избухнаха пожари и в израелска петролна рафинерия в Хайфа, след като петролен танкер бе ударен от отломки от прехваната ракета.

Икономическите последици вече се разпространяват далеч отвъд региона. Според Oxford Economics конфликтът ще преобърне енергийните пазари до края на годината. По-високите цени ще свият разходите на домакинствата, като най-тежко ще бъдат засегнати страните, зависими от петрола и газа от Залива. Най-уязвимите групи ще бъдат принудени да консумират по-малко, а в тежки случаи – да пропускат хранения.

Но икономическата цена е само част от историята. Анализатори предупреждават, че екологичните рискове остават недостатъчно отразени. „От решаващо значение е да продължим да проследяваме тези удари, за да направим правилна оценка на риска за близките общности“, заяви пред Arab News Вим Цвайненбург от холандската организация PAX. „В момента оценяваме над 2500 повредени локации, някои от които са свързани с производство на ракети или процеси, използващи опасни вещества.“

PAX е документирала поне 18 удара по търговски кораби за 4 седмици, довели до поне 4 петролни разлива, както и бомбардировки близо до Бандар Абас, в близост до защитени зони. Цвайненбург отбеляза, че много ирански военни бази са разположени в защитени територии, което ги прави екологично чувствителни. По време на 12-дневната война миналия юни огромни площи растителност в 5 защитени обекта изгоряха след удари по ракетни бази.

Замърсяването на водите в Залива добавя ново измерение. Токсините навлизат в хранителната верига чрез биоакумулация, засягайки милионите хора, които разчитат на морски дарове. Рискът беше подчертан този понеделник, когато Иран удари кувейтски танкер във водите на Дубай, предизвиквайки пожар. За щастие инцидентът бе овладян без разлив.

„Досега разливите са сравнително малки, но е нужен само един голям танкер, за да се стигне до екологична катастрофа, а шансовете за това нарастват с всеки изминал ден“, предупреди Цвайненбург. По-рано през март изследователи изчислиха, че първите 14 дни от войната са генерирали 5 милиона тона CO₂ еквивалент – повече от годишните емисии на Исландия.

Сред най-смразяващите образи е черният дъжд, паднал край Техеран в средата на март – мазен, киселинен валеж, образуван, когато саждите и токсините от горящите складове за гориво се сляха с атмосферната влага. Иранският заместник-министър на здравеопазването Али Джафариан предупреди за заразяване на почвата и водите. Властите призоваха местните жители да останат по домовете си, тъй като дъждът вероятно съдържа канцерогени като бензен и толуен.

„В краткосрочен план цивилните са изправени пред остри респираторни заболявания“, предупреди Мохамед Махмуд от Института за вода, околна среда и здраве към Университета на ООН. „С течение на времето това може да доведе до хронични заболявания и рак, които се появяват години след излагането.“

Опреснителните инсталации в региона, които осигуряват питейна вода за Кувейт, Оман и Саудитска Арабия, са друга критична точка. Масивни разливи могат да принудят тези заводи да спрат работа, за да избегнат повреда на техниката, което би оставило милиони без достъп до чиста вода.

Въпреки че международното право забранява методи на война, причиняващи „широко разпространени и тежки щети“ на околната среда, правоприлагането е слабо. Иранският външен министър обвини Израел в „екоцид“, но както отбеляза Уиър: „В момента няма международно престъпление екоцид. Отговорността остава политически, а не правен въпрос.“

След края на войната екологичните щети рискуват да останат на заден план. „Твърде малко внимание се отделя на това, което трябва да последва като възстановяване“, заключи Уиър.

Невероятни кадри от попадения на иранска ракета в близост до американски военни.

🇮🇷🚀🇺🇸 Невероятни кадри, заснети от американски военнослужещ, запечатват момента на попадение от иранска балистична ракета на територията на авиобаза „Принц Султан" в Саудитска Арабия.

Атаката беше проведена през нощта на 27-28 март с най-малко 6 балистични ракети и 29 безпилотни апарата, насочени срещу обекта, съобщи Washington Post. При удара бяха ранени 15 американски военнослужещи, за 5 от които Al Jazeera докладва, че се намират в тежко състояние. Различни източници посочват различни цифри: Military Times съобщи за 12, докато CBS News – за 10 ранени.

Сателитни снимки и геолокирани кадри, разпространени от NBC News, потвърдиха унищожаването на самолет E-3 Sentry – въздушна платформа за ранно предупреждение и контрол на стойност от около 500 млн. долара. Загубата му е оперативно значима, тъй като е ключов елемент от способностите за наблюдение на въздушни и ракетни заплахи в региона. Според Military Watch Magazine заместване на унищожения въздухоплавателен съд е невъзможно преди началото на следващото десетилетие поради спирането на производствената линия. При ударите са повредени и най-малко три въздушни танкера KC-135 Stratotanker, всеки на стойност около 53 млн. долара.

Ударът по „Принц Султан" е част от продължаващата ракетна кампания на Техеран като отмъщение за ударите на САЩ и Израел по Иран, започнали на 28 февруари. Оттогава изстреля стотици балистични ракети и дронове срещу почти всички страни в Близкия изток, най-вече американските бази в Бахрейн, Йордания, Кувейт, Катар, Саудитска Арабия и ОАЕ. На 3 март ирански снаряд порази Ал-Удейд – най-голямата база на САЩ в Близкия изток, разположена в Катар, без да причини жертви, съобщи ABC News. На 20–21 март Иран опита да изстреля две балистични ракети с междинен обсег по съвместната военна база Диего Гарсия в Индийския океан на разстояние около 4000 км от иранска територия. Ракетите бяха прехванати или се разпаднаха във въздуха.

Броят на потвърдените военни загуби от началото на конфликта достига 13 загинали и повече от 300 ранени, а според данни от множество американски медии. На 30 март ОАЕ съобщиха, че са прехванали 11 балистични ракети и 27 дрона, изстреляни от Иран в рамките на един денонощие, а хутите в Йемен обявиха влизането си във войната с ракетен удар по Израел, съобщи CNN.

Конфликтът продължава да се разширява. На 31 март бяха документирани мощни експлозии над иранския град Исфахан — дом на ключови военни и ядрени обекти — в резултат на американски удар, съобщи Euronews. Междувременно президентът Тръмп заяви в Truth Social, че ако не бъде постигнато споразумение и Ормузкият проток не бъде отворен отново, САЩ ще унищожат иранските електроцентрали, петролни кладенци и остров Харг — основният ирански петролен терминал.

Нетаняху: Арабски лидери искат да се борим рамо до рамо срещу Иран

🇮🇱 Израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви пред министри на днешното заседание на кабинета, че в момента се изграждат нови алианси с лидери на арабски държави, които „говорят за съвместна борба на наша страна“, съобщава еврейският всекидневник „Маарив“.

„В миналото провеждах тайни разговори с арабски лидери. Казвах им: В момента, в който Иран може, той ще ви завладее и ще свали вашите кралства. Тогава те не осъзнаваха напълно нещата. Днес вече разбират“, цитиран е да казва Нетаняху.

Вчера израелският посланик във Вашингтон Йехиел Лайтер заяви по време на свое интервю в подкаст, че страните от Персийския залив търсят помощ от Израел.

„Някои от съюзниците ни станаха още по-близки през последния месец. Независимо дали става въпрос за ОАЕ или Бахрейн, мисля, че се сближихме със саудитците, с оманците. Дори с кувейтците, за бога. Поискаха съдействие от нас“, заяви той пред подкаста „What the Hell is Going On“.

Освен това той намекна за съвместни действия с арабските страни: „Израел и съюзниците ѝ ще продължат да действат. Това наистина може да се окаже решаващо за бъдещето.“

Иран унищожи американски самолет за ранно предупреждение E-3 Sentry в Саудитска Арабия

🇺🇸🇸🇦 Снимки, публикувани онлайн, показват унищожен самолет за ранно предупреждение E-3G Sentry на авиобаза „Принц Султан" в Саудитска Арабия. Кадрите отговарят на машината с борд 81-0005 от 552-ро крило за въздушен контрол в Тинкър, Оклахома, засечена на базата в последните седмици.

Ударът беше нанесен на 27 март с комбинация от 6 балистични ракети и 29 камикадзе дронове, изстреляни от Иран. Според Washington Post 15 американски военнослужещи са били ранени, шест от които са в тежко състояние. Освен E-3G, на пистата са повредени и няколко самолета-цистерни KC-135 Stratotanker.

Изтеклите снимки показват фюзелаж, разкъсан в горната си част, разпръснати отломки по перона и екипи в защитно облекло около останките. На опашката ясно се чете кодът OK и номерът 0005, което потвърждава машината. Сателитни изображения, публикувани от The Aviationist, показват термични следи и структурни повреди, съвместими с активен пожар в зоната на стоянката.

Загубата е чувствителна. ВВС на САЩ разполагат с едва 15 оставащи броя E-3 Sentry – платформа, въведена в експлоатация през 80-те години и предвидена за поетапно извеждане до 2029 г. До началото на операция Epic Fury в края на февруари 6 машини (37,5% от целия парк) бяха прехвърлени от база Елмендорф в Аляска и Тинкър в Оклахома към Европа и Близкия изток. Но реалното въздействие е по-тежко, отколкото чистата аритметика подсказва. Средната mission-capable rate на флота за фискалната 2024 г. е била 55,68%, което значи, че във всеки даден момент едва около 9 от 16-те машини са били годни за мисии. 6-те разгърнати в региона са не просто над една трета от общия парк, а близо две трети от самолетите с реални оперативни способности. Унищожаването на една от тях свива и без това тесния резерв допълнително.

E-3 не е просто разузнавателен самолет. Той изпълнява ролята на въздушен команден център, координиращ изтребители, танкери и коалиционни операции в реално време с радара AN/APY-2, монтиран в характерния въртящ се купол над фюзелажа. Именно задната част на машината, където е закрепен куполът, изглежда е понесла най-тежки поражения – факт, който Defence Security Asia предполага за целенасочен. Загубата дори на един екземпляр стеснява зоната на радарно покритие, забавя координацията на бойното пространство и затруднява управлението на въздушното зареждане – функции, които нямат лесен заместител в театъра на операциите.

Проблемът се задълбочава от неяснотата около наследника на E-3. През 2022 г. ВВС на САЩ избраха Boeing E-7A Wedgetail, платформа на базата на Boeing 737, като заместител с планирана оперативна готовност към 2027 г. Програмата обаче беше отменена от Пентагона през юни 2025 г. Министърът на отбраната Пийт Хегсет заяви пред Конгреса, че E-7 е „закъснял, по-скъп и прекалено амбициозен" и изрази съмнение, че самолетът може да оцелее в евентуален конфликт с Китай. НАТО също се оттегли от съвместната поръчка на E-7 през ноември 2025 г. Вместо това Пентагонът предложи решение в две стъпки:

• краткосрочен план – създаване на съвместно експедиционно звено от пет броя E-2D Hawkeye за 150 милиона плюс поръчка на нови E-2D за 1,4 милиарда долара;
• дългосрочен план – прехвърляне на функциите за ранно предупреждение към космически базирани сензори, чиято оперативна готовност не се очаква преди началото на 30-те години.

Решението срещна остра съпротива. 16 пенсионирани генерали четири звезди от ВВС, сред които петима бивши началници на щаба и двама върховни командващи на НАТО, адресираха безпрецедентно публично писмо до Конгреса, в което определиха отмяната на E-7 като „скъпоструващ и стратегически погрешен ход". Конгресът се вслуша: в проекта на NDAA за 2026 г. бяха заложени 647 милиона допълнително финансиране за E-7 и изрична забрана за използване на бюджетни средства за прекратяване на договора с Boeing.

В началото на март 2026 г. ВВС присъдиха на Boeing два договора за обща стойност от 5 милиарда долара за продължаване на разработката – макар без твърд ангажимент за серийно производство. Министърът на ВВС Трой Мейнк заяви, че ведомството ще изпълни указанието на законодателите, но добави: „Да изготвим план не означава, че ще го включим в бюджета."

Междувременно E-2D Hawkeye – значително по-малък, по-бавен и с по-ограничен обхват от E-3 и E-7 – няма как да запълни изцяло оперативната празнина. По данни на The War Zone няколко E-2D вече са пренасочени ускорено към Близкия изток след удара, но самолетът не се интегрира толкова безпроблемно в операции, доминирани от реактивни изтребители, колкото E-3 с неговата скорост и издръжливост.

Атаката срещу „Принц Султан" е пореден ирански удар по американска инфраструктура в Близкия изток. От началото на войната 13 американски военнослужещи загинаха, а над 300 са ранени. Загубата на E-3G Sentry, оценяван на около 500 милиона долара, е не просто най-скъпият единичен удар от началото на кампанията, но и тактическо събитие с оперативни последици, надхвърлящи стойността на самия самолет. Резултатът е стареещ, свиващ се и незаменим парк, натоварен с най-трудните си мисии в последните години от своя експлоатационен живот – без ясен наследник на хоризонта.

Централното командване на САЩ търси спешно укрепване на базите си в Персийския залив.

🇺🇸 Централното командване на САЩ (CENTCOM) и подчинените му структури публикуваха две искания за информация от компании, способни да проектират и изградят укрепена инфраструктура, подземни обекти и защитни укрития. Стъпката е директен отговор на щетите, нанесени от иранските ракетни и дронови удари по американски бази в Близкия изток от началото на войната, съобщи The War Zone.

От 28 февруари 2026 г. насам 13 американски военнослужещи загинаха, 300 други бяха ранени, а радарни системи, сгради и летателни апарати бяха поразени или напълно унищожени. Според DefenseScoop 290 от ранените са регистрирани към 24 март, 88% от тях са се върнали на служба, а 10 остават в тежко състояние.

Високата интензивност на атаките е принудила значителна част от американския персонал да се премести в хотели и офис сгради в региона. „Голяма част от сухопътните войски де факто водят войната дистанционно, с изключение на пилотите и екипажите, които поддържат и управляват бойните самолети", съобщиха военни служители, цитирани от The New York Times.

Първата заявка е от ВВС на САЩ в Централното командване (AFCENT) и се отнася до катарската авиобаза Ал Удейд – най-голямата военна инсталация на САЩ в Близкия изток, която се намира на едва 280 км от брега на Иран. AFCENT търси компании за проектиране и изграждане на „укрепен, подземен, защитен команден център" и оперативни сгради за ескадрили бомбардировачи, изтребители и дронове.

Проектът е в рамките на Стратегическия генерален план 2040 (SMP2040) – портфолио с над 170 проекта на обща стойност 10 млрд. долара, финансирани от Катар. Срокът обаче е дълъг: договор ще бъде обявен през април 2027 г. Възлагането се очаква едва през януари 2028 г.

Пенсионираният генерал-лейтенант Дейвид Дептула, бивш директор на въздушните и космически операции за Тихоокеанските ВВС и настоящ ръководител на Mitchell Institute, коментира, че такива съоръжения са били нужни още при изграждането на базата, но са били отлагани заради бюджетни приоритети. „Твърде малко и твърде късно за тази война", заяви той пред The War Zone.

Ал-Удейд вече е понасяла щети от ракетни удари – както по време на Epic Fury, така и миналия юни, когато Иран изстреля 10 балистични ракети по базата в отговор на тогавашната операция Midnight Hammer, които повредиха радара за ранно предупреждение AN/FPS-132 на обща стойност 1,1 млрд. долара, който захранва комплексите THAAD и Patriot в Залива. Видеокадри показаха, че три ракети земя-въздух Patriot не успяват да свалят приближаващите се ирански балистични ракети.

Втората заявка, която идва от самото CENTCOM, е значително по-спешна – командването търси сглобяеми, транспортируеми подсилени укрития за защита на своя личен състав от ударна вълна и осколки. Доставката трябва да бъде в карго терминала на летище „Крал Хюсеин" в Акаба, Йордания, с три варианта за срок: 3, 15 или 30 дни. Конкретният брой укрития не е посочен, а CENTCOM отказа да предостави детайли, позовавайки се на мерките за оперативна сигурност, съобщи Task and Purpose.

Нито една от двете заявки не адресира защитата на летателни апарати – проблем, който години наред беше изтъкван от анализатори. Опасенията са валидни и отвъд Близкия изток: базата Андерсен на остров Гуам, която е ключов елемент за проекцията на американска мощ в Тихия океан, също няма подсилени самолетни хангари, въпреки че е приоритетна цел за китайските далекобойни ракети.

Украински военни експерти работят в Саудитска Арабия по защитата от ирански дронове

🇺🇦🤝🇸🇦 В рамките на официалното си посещение в Саудитска Арабия, украинският президент Володимир Зеленски се срещна с украинските специалисти по борба с дронове и противовъздушна отбрана, които са разположени в кралството вече над седмица.

Тяхното присъствие на терен е част от нова фаза на сътрудничество, в рамките на която украинският боен опит се използва за анализ и укрепване на отбраната на кралството срещу иранските балистични ракети и дронове камикадзе „Шахед“.

Според държавния глава те вече са представили първите оперативни заключения, споделяйки своя безценен боен опит в защитата на критична инфраструктура. „Експертизата на Украйна е уникална и това се признава от всички. Има огромен интерес към нашите технологии и методи за прехващане“, заяви Зеленски, като потвърди готовността на страната си за дългосрочно партньорство.

Мисията в Рияд е част от мащабна инициатива, която обхваща няколко държави от Близкия изток. По данни на Defence News, Украйна е изпратила общо 228 военни специалисти в пет държави – Саудитска Арабия, Катар, Кувейт, ОАЕ и Йордания. Докато местните въоръжени сили разчитат на скъпи системи за балистична отбрана, украинците внасят специфичното „ноу-хау“ за контрамерки срещу масирани атаки с евтини дронове – област, в която Украйна е световен лидер поради реалностите на руската инвазия.

Спешността на това сътрудничество е продиктувана от събитията на 13 март, при които Саудитска Арабия се оказа мишена на вълна от около 50 ирански дрона в рамките на няколко часа. Нарастващите разходи за скъпи ракети срещу евтини дронове превръщат стандартните системи за ПВО в крайно неизгодни от икономическа гледна точка, което засилва ролята на иновативния украински подход.

В замяна на своя оперативен опит, Киев се стреми към стратегически достъп до зенитно-ракетни комплекси, с които разполагат монархиите от Персийския залив. Неочакваната визита на Зеленски в Рияд е ясен сигнал, че тези преговори вече са напуснали дипломатическите кабинети и са навлезли в активна оперативна фаза.

Зеленски в Саудитска Арабия: Предлага решение срещу иранските дронове в замяна на ракети за ПВО.

🇺🇦🤝🇸🇦 Украинският президент Володимир Зеленски пристигна в Саудитска Арабия на необявена визита, докато войната в Близкия изток продължава да засилва интереса на държавите от Персийския залив към украинските решения в сферата на отбраната.

Двете страни ще подпишат споразумение за „сътрудничество в сферата на сигурността и по-конкретно защитата на небето“, съобщи АФП, позовавайки се на анонимен служител, без да предостави допълнителни подробности относно конкретните договорки.

Киев се стреми да използва своя опит във въздушната война, за да окаже съдействие на страните от Залива, които са мишена на непрестанни ирански удари, нанесени от същите дронове „Шахед“, използвани от Русия.

Зеленски заяви, че повече от 200 украински експерти в борбата с дронове се намират в няколко държави от Близкия изток, сред които Саудитска Арабия, от началото на войната, започнала с въздушни удари на Израел и САЩ срещу ръководството на иранския режим.

„Пристигнах в Саудитска Арабия. Предвидени са важни срещи“, обяви Зеленски в социалните мрежи, където публикува кадри от среща с регионален представител в Джеда. „Оценяваме подкрепата и подкрепяме тези, готови да работят с нас за гарантиране на сигурността“, добави той.

Саудитска Арабия, която поддържа тесни връзки в сферата на отбранатва със САЩ, многократно беше обект на иранските дронове. Киев рекламира своята комбинация от евтините прехващачи на безпилотни заплахи, средства за електронно заглушаване и зенитни оръдия като ефективен метод за противовъздушна отбрана.

Украйна предложи да замени своите прехващачи за значително по-скъпите ракети за ПВО, които страните от Персийския залив използват в момента. Киев твърди, че те са му нужни, за да спира ракетните атаки на руската армия.

Миналата година Саудитска Арабия беше домакин на тристранни разговори между делегации на Украйна, Русия и САЩ, насочени към примирие в продължаващата война, започнала на 24 февруари 2022 г.

Саудитска Арабия и ОАЕ са все по-близо до включване във войната срещу Иран.

🇸🇦🇦🇪 Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства се намират все по-близо до активно включване във войната срещу Иран, докато войната в Близкия изток продължава да се проточва.

Според The Wall Street Journal монархиите от Залива „напредват плавно“ към по-активна роля, след като Рияд позволи на американските военни сили да използват военновъздушна база на негова територия.

Източник, цитиран от изданието, заяви, че влизането на саудитското кралство във войната е „просто въпрос на време“, след като миналата седмица външният министър на страната подчерта, че търпението към иранските атаки „не е безгранично“.

Украйна засилва партньорството в борбата с иранските дронове в Близкия изток.

🇺🇦 Украйна се стреми към реципрочна подкрепа от страните в Близкия изток, докато Киев разширява сътрудничеството в контрамерките срещу иранските дронове „Шахед“. Това заяви вчера говорителят на Министерството на външните работи Георгий Тихий по време на официален брифинг.

Тихий посочи, че Украйна очаква подкрепа в четири ключови области: засилване на политическата помощ, поддържане на санкционен натиск срещу Москва и Техеран, разширяване на партньорството в сферата на сигурността и отбраната, както и участие в проекти за реконструкция и инвестиции в Украйна.

„Защитата на небето и гражданската инфраструктура е общо предизвикателство и Украйна се застъпва за взаимноизгодно партньорство в тази област“, заяви той.

Според NV Тихий е добавил, че в момента 201 украински военни експерти оказват съдействие на страни от Близкия изток в борбата срещу заплахата от иранските дронове. Украински специалисти работят в Кувейт, Катар, ОАЕ и Саудитска Арабия по искане на партньори, включително САЩ. Той добави, че още 34 експерти се намират готовност за разгръщане, докато други екипи вече работят на терен и контактите на високо ниво продължават, включително с визити на ръководството на украинските ведомства за сигурност и отбрана.

През последните няколко дни от официални изявления на Киев стана ясно, че изпраща зад граница експерти по борба с безпилотни заплахи. Президентът Володимир Зеленски заяви, че може да изпрати специалисти в антидрон отбраната в помощ на партньорите в Персийския залив в продължаващия конфликт с участието на Иран, като същевременно предложи инициатива за съвместно производство на дронове със САЩ.

Говорейки след церемония по случай Деня на украинските доброволци, Зеленски заяви, че няколко държави са искали да почерпят от експертния опит на украинските военни в борбата с дронове, според кореспондент на UNITED24 Media. Украйна подчерта, че Киев няма планове да изпраща бойни части в региона.

„Украйна няма намерение да разполага сухопътни войски в Иран. Единственият украински персонал, който отива там, са експерти по отбрана срещу дронове“, каза Зеленски. „Тези специалисти могат да помогнат на стратегическите ни партньори да защитят територията си от атаки с дронове Шахед“

Нарастващата роля на Украйна в борбата с дроновете предизвиква засилен интерес от страна на западните партньори и тези от Персийския залив, които търсят достъп до нейните технологии. Пентагонът и поне една държава от Залива преговарят за придобиване на украински системи за прехващане, проектирани за борба с ирански дронове.

В миналото държавите от Залива разчитаха на скъпоструващи ракети Patriot, за да се защитават от вълните с ирански дронове „Шахед“ след ескалацията между САЩ, Израел и Иран. С изчерпването на техните запаси от прехващачи, сега те се обръщат към опита на Украйна в разработката на евтини и мащабируеми защити от масирани атаки с дронове, подобни на тези, използвани от Русия.

5 Stratotanker-а са повредени при ирански удар срещу авиобаза „Принц Султан“.

🇺🇸 5 самолета-цистерни Boeing KC-135 Stratotanker  от състава на ВВС на САЩ са били повредени при удар на иранска балистична ракета по авиобаза „Принц Султан“ в Саудитска Арабия, съобщи The Wall Street Journal, позовавайки се на двама американски служители.

Танкерите са били поразени при един от ударите по базата през последните дни. Централното командване на САЩ отказа коментар по случая. Самолетите са понесли щети, но не са напълно унищожени и в момента се подлагат на ремонт, поясни един от служителите. При ударите няма загинали.

Саудитска Арабия се подготвя за ответни удари срещу Иран

🇸🇦 Саудитска Арабия издаде предупреждение към своите граждани преди ответните военни удари по Иран. Властите призоваха обществото да не споделя снимки или видео от военна дейност в Кралството, предупреждавайки, че подобни материали могат да разкрият чувствителна информация, като данни за местоположение и времеви отпечатъци, от които противниците биха могли да се възползват.

В официалното съобщение, адресирано до граждани, жители и посетители на страната, се подчертава, че през следващите часове могат да започнат да циркулират кадри, свързани с военни маневри в страната. Всяко едно публикуване, препубликуване, споделяне или взаимодействие с подобно съдържание в социалните мрежи или чат платформи е строго забранено. Всяка снимка или видео съдържа скрити дигитални данни с координати на мястото и времето на заснемане и технически подробности, които враждебни страни биха могли да използват за анализ на движението на въоръжените сили.

Властите изтъкват, че публикуването на такива материали е безотговорно и създава пряк риск за сигурността на страната и нейния народ. Подчертава се, че тя обща отговорност и ангажиментът за несподеляне на такова съдържание подпомага директно усилията на ръководството и военните в защитата на нацията. Съобщението завършва с категоричен призив: да не се публикува, препраща и разпространява никакво съдържание на военна тематика.

Ирански дрон е поразил централата на ЦРУ в Рияд.

🇮🇷💥🇺🇸 Иранска атака с дронове е поразила станцията на ЦРУ в американското посолство в Саудитска Арабия в понеделник. Според двама източници, запознати със случая, това представлява символична победа за Ислямската република в рамките на серията от удари срещу американски обекти и персонал в Близкия изток.

Правителствата на САЩ и Саудитска Арабия потвърдиха, че два дрона са ударили комплекса на посолството в Рияд, но не разкриха, че при атаката е поразен именно центърът на разузнаването.

Вътрешно известие на Държавния департамент, получено от Washington Post, гласи, че атаката е предизвикала „срутване“ на част от покрива на посолството и е „замърсила“ вътрешността с дим. В съобщението се посочва, че посолството е понесло „структурни повреди“, а персоналът „продължава да се укрива на място“.

Няма индикации за ранени служители на ЦРУ. Макар че атаката е незначително препятствие за присъствието на ЦРУ в Саудитска Арабия, тя може да има голямо значение за обсадения режим в Техеран. Иран разглежда службата като свой основен враг, предвид тайната подкрепа за военния преврат през 1953 г. свалил избрания премиер на страната.

Бивши офицери от ЦРУ, работили в региона, споделят, че загубата на станцията прекъсва работния процес, но има алтернативни варианти.

„Ограничаването на присъствието е част от занаята“, заяви бивш офицер, служил в Близкия изток, говорил при условие за анонимност поради тайния характер на агенцията. „Връзката с местните служби е толкова тясна, че вярвам, че саудитците ще постелят червения килим, за да настанят персонала на разузнаването. В структурите е заложена сериозна многостепенна осигуреност.“

Ирански дронове поразиха посолството на САЩ в Рияд.

🇺🇸🇸🇦 Ирански дронове камикадзе удариха американското посолство в Рияд, съобщи Държавният департамент на САЩ, цитиран от Wall Street Journal.

„Посолството в Рияд беше поразено от два безпилотни летателни апарата, ударили покрива и периметъра на дипломатическата мисия“, се посочва в грама на департамента. „Персоналът остава в убежищата на място; няма информация за пострадали“, допълват от ведомството.

Предварителни данни сочат, че няма жертви, според източник на изданието, запознат със случая. Саудитското министерство на отбраната уточни, че два дрона са поразили сградата на посолството, предизвиквайки малък пожар и някои ограничени материални щети.

САЩ удължиха срока за продажба на международните активи на „Лукойл“ до 1 април

🇺🇸🤝🇷🇺 Крайният срок, в който компании могат да сключват сделки за закупуване на международни активи на руския петролен гигант „Лукойл“, беше удължен отново до 1 април. Този ход е тясно свързан с политиката на санкции на Вашингтон и дипломатическите усилия, свързани с войната в Украйна.

Агенция Ройтерс посочва, че задграничното портфолио на „Лукойл“ се оценява на около 22 милиарда долара, което е предизвикало интерес от страна на широк кръг кандидати.

Новият срок, заявен от Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ, отменя досегашния краен срок (28 февруари) и бележи третото такова, откакто Вашингтон наложи санкции на руския петролен гигант.

Американски служител заяви, че ведомството е удължило срока, за да „улесни текущите преговори с „Лукойл““ и да подсигури сделка, което подкрепя усилията на президента Доналд Тръмп за прекъсване на приходите, които Русия използва за финансиране на войната.

Междувременно подкрепяната от Саудитска Арабия компания Midad Energy подписа предварително споразумение за санкционираните активи на „Лукойл“, което подлежи на одобрение от регулаторните органи.

По-рано стана ясно, че „Лукойл“ е започнал подготовка за продажба на своите международни активи, обявявайки, че разглежда оферти от потенциални купувачи на фона на засилващия се санкционен натиск.

Саудитска Арабия твърдо против претенциите на Ирак за неутралната зона с Кувейт.

🇸🇦🤝🇰🇼 Саудитска Арабия повтори твърдата си позиция против всякакви претенции от други страни за права върху неутралната потопена зона, която споделя с Кувейт. Рияд изрази тревога за морските координати и картата, внесени наскоро в ООН от Ирак, като подчерта значението на поетия от него ангажимент да зачита суверенитета и териториалната цялост на Кувейт, се посочва в доклад на Asharq Al-Awsat.

В изявление, публикувано от Министерство на външните работи днес, се посочва, че Кралството следи „с голям интерес и дълбока тревога“ списъците с координати и картата, предоставени от Ирак на ООН. Според Рияд тези документи съдържат посегателства, засягащи зони в съседство със Саудитско-кувейтската неутрална зона.

Докладът на Asharq Al-Awsat уточнява, че внесените координати и карта включват големи части от неутралната потопена зона, където двете страни притежават съвместна собственост върху природните ресурси въз основа на действащи двустранни договорки. Ведомството подчерта, че тези договорености се основават на разпоредби на Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г.

Саудитското външно министерство добави, че координатите „нарушават суверенитета на братската държава Кувейт над нейните морски зони и плитчини като „Фащ ал-Каид“ и „Фащ ал-Аидж“, и потвърди „категоричното си несъгласие с всякакви твърдения за наличието на права на която и да е друга страна в неутралната потопена зона в рамките на нейните установени граници между Кралство Саудитска Арабия и държавата Кувейт“, се посочва в комюникето.

Изявлението акцентира върху „значението на ангажимента на Република Ирак да зачита териториалната цялост и суверенитета на Кувейт, както и двустранните и международни ангажименти и всички съответни резолюции на ООН – по-специално Резолюция 833 (1993) на Съвета за сигурност, които демаркираха сухопътните и морските граници между двете страни“.

Саудитска Арабия призова за поставяне на приоритет върху „езика на разума, мъдростта и диалога за решаване на спорове“ и за сериозно и отговорно поведение съобразно принципите на международното право и доброто съседство.

Позицията на Кралството беше предшествана от официален протест на Кувейт срещу същото искане от страна на Ирак до ООН. Външно министерство на Кувейт обяви, че е привикало шарже д'афер на иракското посолство, за да връчи официална протестна нота за морските координати, които според Ел Кувейт нарушават суверенитета му.

В изявление, разпространено в събота вечер, Кувейт заяви, че Ирак е предложил списък с географски координати, които очертават това, което смята за свои морски области. Според Кувейт то включва претенции върху установени морски зони и фиксирани плитчини, включително Фащ ал-Каид и Фащ ал-Аидж.

Кувейт заяви, че тези зони „никога не са били предмет на какъвто и да е спор по отношение на пълния суверенитет на държавата“, и описа хода на Ирак като нарушение на постигнатите договорености между двете съседни страни.

Изпълняващият длъжността заместник-министър на външните работи Азиз Рахим Ал-Дейхани е призовал д-р Зайд Абас Шаншул от посолството на Ирак, за да предаде официално протестната нота, възразяваща срещу това, което се описва като посегателство върху морския суверенитет.

Кувейтското министерство призова Ирак да вземе предвид историческото развитие на двустранните отношения и да действа отговорно в съответствие с международното право, особено Конвенцията на ООН от 1982 г. Освен това то призова за придържане към текущите споразумения и меморандуми за разбирателство.

Морският спор съживява отколешни чувствителни въпроси между Ирак и Кувейт. Напрежението датира от няколко десетилетия назад и ескалира през 1990 г. с нахлуването на Ирак в Кувейт при режима на Саддам Хюсеин, довело до Войната в Залива през 1991 г. и последвалите усилия на ООН за демаркация на границите.

През 1993 г. Комисията на ООН за демаркация на границата между Ирак и Кувейт очерта международна сухопътна и морска граница. Тази демаркация беше одобрена с Резолюция 833 на Съвета за сигурност, на която Саудитска Арабия се позова в последното си изявление.

Докато Кувейт прие демаркацията, няколко иракски правителства периодично изразяват резерви по отношение на части от морската граница, особено по отношение на достъпа до Залива и навигационни канали близо до важния воден път Хор Абдула.

През 2012 г. Ирак и Кувейт подписаха споразумението „Хор Абдула“ за регулиране на морската навигация, което беше ратифицирано от парламентите на двете страни. То обаче остава предмет на спорове в Ирак, където критици са на мнение, че ограничава суверенния достъп на страната до морски пътища.

През 2023 г. Федералният върховен съд на Ирак обяви за невалидно ратификацията на споразумението за Хор Абдула, което отново разпали политическите дебати и дипломатическото напрежение между Багдад и Кувейт.

Въпреки периодичните търкания, двустранните отношения между Ирак и Кувейт като цяло се подобриха след 2003 г. и двете правителства се фокусират върху икономическо сътрудничество, гранична сигурност и разрешаване на нерешените въпроси чрез диалог.

Външното министерство на Саудитска Арабия, цитирано от Asharq Al-Awsat, подчерта, че неутралната потопена зона се регулира от налични двустранни споразумения между Рияд и Кувейт и изтъкна, че нито една друга страна не разполага с права в тези определени граници.

Нова ескалация на гражданската война в Йемен.

🇾🇪 В Йемен избухнаха мащабни сражения между армията, лоялна на международно признатото правителство, и подкрепяните от ОАЕ сили на Южния преходен съвет (STC), след като последният започна мащабна офанзива за поемане на контрол над стратегическия район ал-Гураф в богатата на петрол провинция Хадрамут.

Местни източници съобщиха, че в сряда президентският дворец в Сейюн е бил превзет от STC, след сражения с армейския гарнизон в града. Офанзивата е била предшествана от артилерийски обстрел срещу щаба на йеменската армия в центъра на града от елементи на STC, разположени на платото Сейюн. При боевете са загинали най-малко трима души.

Според местни медии, от сряда сутринта се водят бойни действия в Уади Хадрамут. STC, който контролира част от южните провинции на Йемен, включително Аден, нарече кампанията операция „Обещаващо бъдеще“, която по думите му е в отговор на „изчерпването на всички опции, предложени в последните години за връщане на стабилността в долината, прекратяване на хаоса и спиране на експлоатацията на региона от външни сили“.

През последните няколко дни бяха разпространени кадри, показващи струпване на сили на STC, водени от елитните части Хадрамут, които включват бойци от други южни провинции. STC заплаши, че няма да стои безучастно, гледайки опити за налагане насила на нова реалност в Хадрамут, докато групата на племенния алианс на Хадрамут, която се подкрепя от Саудитска Арабия, се обяви против отделянето на Южен Йемен в нова държава.

Старши командир на Хадрамут на име Абу Али ал-Хадрами обвини племенния алианс в обслужване на чужди интереси, а неговия лидер шейх Амр бин Хабриш заплаши, че всяко чуждо или не местно военно присъствие в Хадрамут ще бъде посрещнато със сила.

Възникналите противоречия вече доведоха до временно спиране на производството от страна на водещата петролна компания в страната PetroMasila, след като въоръжени лица, свързани с племенния алианс, нахлуха във вътрешните й обекти.

Саудитска делегация води преговори за прекратяване на насилието и според съобщения е постигнала споразумение между страните.

Йемен от десетилетия е потънал в кървава гражданска война, която се отличава с широко участие на външни сили като Иран, ОАЕ и коалиция от арабски държави, ръководена от Саудитска Арабия. Подкрепяната от Иран групировка на хутите, Ансар Аллах, контролира населената северозападна част на страната, където се намира и столицата Сана. Въпреки че конфликтът им с правителството и други въоръжени групи е в застой, международно внимание привлякоха атаките с дронове и балистични ракети срещу Израел и корабоплаването в Червено море след началото на войната срещу Хамас в Газа през октомври 2023 г.

САЩ и Израел нанесоха множество въздушни удари по промишлени и военни обекти в столицата Сана и други градове, при които загинаха десетки фигури от военно-политическото ръководство на хутите.

Освен това Йемен е седалище на Ал-Кайда на Арабския полуостров (AQAP), известна още като Ансар ал-Шариа, която остава водещата джихадистка групировка на Арабския полуостров. Създадена през 2009 г. от сливане на йеменски и саудитски клонове тя се придържа към партизанска война срещу местните сили. Към днешна дата AQAP наброява около 2000-3000 членове, концентрирани главно в южните провинции Абиян и Шабуа, където се сблъсква със силите на STC.

Ислямска държава обяви създаването на местна провинция в Йемен през 2014 г. Тя отговорна за атаки нападения срещу правителството, хутите и цивилни, включително бомбардировки на джамии и конвои. Към днешна дата групата е почти напълно унищожена, с едва около 100 живи бойци в скривалища и нулев териториален контрол, след успешни офанзиви на хутите и коалиционни сили.