Саудитска Арабия удари заедно със САЩ проирански групировки в източен Ирак

🇺🇸✈️🇸🇦 Изтребители на САЩ и Саудитска Арабия нанесоха съвместни въздушни удари срещу складове за оръжие и логистика на шиитски милиции на територията на Ирак през изминалата нощ. Това обяви Централното командване (CENTCOM), което определи операцията като „прецизни удари по свързани с Иран терористи, на които Корпусът на гвардейците на Ислямската революция (IRGC) е възложил да атакуват американски сили и саудитска енергийна инфраструктура“.

Това отбелязва пореден епизод на продължаващата от пет месеца насам военна ескалация в Близкия изток, но новото е официалният статут – това е първата в историята съвместна бойна операция в Ирак, оповестена официално от Вашингтон и Рияд.

Поводът за акцията, според CENTCOM, са над 30 нападения с дронове за последните 72 часа, извършени по указание на IRGC, въпреки че опитите срещу американските войски да са завършили неуспешно. CENTCOM предупреди изрично: гвардейците и съюзните с тях милиции трябва да прекратят незабавно атаките, ако те възнамеряват да избегнат нов военен отговор от страна на САЩ.

Мащабът на тази вълна личи по обявените прехвати в четири държави само за денонощие. Кралските ВВС на Йордания свалиха два ирански дрона над своята територия, без да посочват произхода им. В съседство Израел обяви свалянето на други два дрона над Мъртво море близо до границата между двете държави, но уточни, че те не са навлезли в неговото въздушно пространство, а техният произход се намира в процес на идентифициране. В самия Ирак предполагаеми ирански дронове поразиха лагери на опозиционни групи в изгнание на иранските кюрди, пребиваващи в полуавтономния регион Иракски Кюрдистан.

На предния ден Министерство на отбраната на Саудитска Арабия съобщи, че ПВО е свалила няколко дрона, насочени към петролни обекти в Източната провинция и към района на столицата Рияд. В прессъобщение говорителят на ведомството генерал-майор Турки ал-Малики подчерта, че дроновете са нахлули от иракска територия от „подкрепяни от Иран терористични милиции“, и подчерта, че „си запазва законното право да се защити“ и да отговори „в подходящото време и на подходящото място“. Отговорът дойде за по-малко от денонощие, като до саудитските изтребители летяха и американски такива.

Същият ден кралството понесе и втори удар по друго направление. Пожар обхвана най-големият комплекс за подготовка на суров петрол в света „Абкайк“, през който минава основната част от добива на Източната провинция преди да бъде изнесен през терминалите. „Сауди Арамко“ преустанови работата на обекта, като сателитни кадри потвърдиха наличието на материални поражения. Военният говорител на йеменските хути Яхя Сарии пое отговорност и обясни, че са атакували инфраструктурата, по която петролът върви на запад към пристанище Янбу на Червено море – маршрут, използван за заобикаляне на Ормузкия проток, откакто той се превърна в спорна зона. Докато дроновете, идващи откъм Ирак, Рияд приписа на шиитски милиции, отговорността за нападението над „Абкайк“ остава на сметката на хутите.

Нападенията срещу саудитската енергетика не са явление от последната една седмица. От самото начало на американско-израелската офанзива срещу Иран на 28 февруари рафинерията „Рас Танура“ пламна след дронов удар на 2 март, комплексът SAMREF бе поразен на 19 март, находището „Шайба“ – на 9 и 12 март, а на 25 юли пострада и рафинерията в Джизан. Според източник на Wall Street Journal, цитиран на 21 април, иракските шиитски милиции стоят зад близо половината от 1000 нападения с дрон, насочени конкретно към мен и кралството от началото на конфликта насам. Институтът за изследване на войната (ISW) отбеляза още на 13 април, че те получават апаратите си от IRGC и е крайно малко вероятно да предприемат действия към държави от Персийския залив, ако Техеран не е бил предварително информиран или ако възразява.

Американските удари по иракска земя също имат петмесечна предистория. От края на февруари насам авиацията на САЩ и Израел нанася удари по позиции на „Народните мобилизационни сили“ и групировките под общото наименование „Ислямска съпротива в Ирак“ в Хабания, Киркук, Мосул, Нинивската равнина и Анбар. Поразени са щабове, контролно-пропускателни пунктове, складове за боеприпаси и домове на командири. При удара по Хабания загинаха 15 бойци, а на 24 март бе убит генерал Саад Дауай, командващ операциите в провинция Анбар. Милициите отвръщат с ракети и дронове по американски и кюрдски бази: на 9 март те свалят американски безпилотен апарат MQ-9, а през март и април многократно обстрелват американското посолство в Багдад, дипломатическия център за поддръжка на летището в столицата и коалиционната база в Ербил, където има ранени военнослужещи. Общият брой на убитите в хода на конфликта в Ирак надхвърля 160 души, а ранените са над 720. Само между февруари и април CENTCOM отчете над 600 опита за нападения срещу американски граждани и обекти в страната.

Американското военно присъствие, срещу което са насочени тези атаки, междувременно се свива по график. Коалицията срещу „Ислямска държава“ напусна федерален Ирак до септември 2025 г., а през януари 2026 г. базата „Айн ал-Асад“ премина изцяло под иракски контрол. Изтеглянето от кюрдския регион трябва да приключи до септември 2026 г., като остатъчното присъствие в базата „Харир“ край Ербил е разчетено до края на годината. Въпреки че целите, които милициите обстрелват в Ирак, постепенно намаляват по договор, саудитските петролни съоръжения на юг ще останат там десетилетия напред.

Саудитското участие в тези операции също не е абсолютна новост. Reuters и Wall Street Journal съобщиха, че около примирието от началото на април бойна авиация от Кувейт и Саудитска Арабия е нанесла удари срещу милиции в района на иракско-саудитската граница. Тогава обаче Рияд не потвърди информацията официално и подробностите останаха на ниво спекулации. Разликата с ударите, нанесени през изминалата нощ, се крие в официалното потвърждение: саудитските въоръжени сили са посочени в изявлението на CENTCOM като равностоен участник наред с американските.

Материалният принос на това участие е второстепенен. CENTCOM е разгърнал достатъчно бойна авиация в региона, за да не зависи от ударната мощ на саудитските ескадрили, и бомбардираше позиции в Иран вече седмици наред. Тежестта на решението се състои другаде. Обявеното участие изважда Саудитска Арабия окончателно от позицията на пострадала страна, ограничаваща се само до противодействие на иранските дронове и балистични ракети и изпращане на съболезнования, и се превръща в държава, която отговаря с пълната си въздушна мощ. За Ислямската република и подкрепяните от нея шиитски милиции това променя съществено досегашните стратегически сметки: досега Рияд можеше да бъде атакуван с калкулиран риск, тъй като не отвръщаше под собственото си име.

Саудитски удари по Ходейда – ескалацията с хутите достига йеменския бряг.

🇸🇦💥🇾🇪 Саудитска Арабия нанесе серия от въздушни удари по Ходейда – пристанищен град в Йемен по крайбрежието на Червено море, контролиран от движението на хутите „Ансар Аллах“. Това отбелязва най-сериозната ескалация на бойните действия в района след рухването на 4-годишното примирие.

Ударите, за които съобщиха Ройтерс и редица арабски и западни медии, започнаха късно в петък вечерта. Те бяха предшествани от нов удар на хутите по саудитски кораб в Червено море и явно са пряк отговор на това действие. Саудитското кралство засега не е поемало отговорност.

Предварителните данни сочат за концентриран и продължителен обстрел. Местни източници, цитирани от Sky News Arabia и Reuters, съобщават за четири удара в рамките на самото пристанище на Ходейда, от което се издигат гъсти пламъци и дим. Правителственият сайт Yemen Window докладва други три удара по обекти на групировката в самия град, както и поражения на няколко места в провинцията. Според Al-Sahil, в района Рас ал-Катиб северно от града са били поразени военни позиции, ракетни установки и складове за дронове на хутите. Саудитският канал Al-Hadas също съобщи за експлозии в оръжейни складове.

В същото време телевизия на хутите Al-Masirah постави акцент върху щетите по цивилната инфраструктура – съоръжения на местния телеком оператор и обекти на остров Камаран в Червено море. Тук версиите имат сериозно разминаване: докато медиите на хутите и правителството твърдят, че пристанището е опожарено, Al-Hadas изрично отрече то да е било атакувано.

Точният мащаб на щетите и евентуалният брой жертви остават неизвестни. Движението на хутите все още няма официална позиция, а в небето над града продължава да кръжи авиация, което подсказва, че ударите може би не са приключили. Нападенията не се ограничиха само с Ходейда: почти едновременно постъпиха съобщения за въздушни удари по позиции на хутите в провинция Ал-Байда във вътрешността на страната.

Непосредственият повод за ударите дойде от Червено море. По-рано днес Генералната администрация по транспорта на Саудитска Арабия съобщи, че корабът NCC MASA е бил улучен в Червено море, претърпял е леки щети, но продължава курса си, без да има пострадали членове на екипажа. Само ден по-рано хутите атакуваха с ракети и дронове два саудитски танкера – „Енселия“ и „Лайла“. Миналата седмица те обявиха морска блокада на Саудитска Арабия и предупредиха, че стратегическият пролив Баб ел-Мандеб остава отворен само за несаудитски кораби. Говорителят на арабската коалиция Турки ал-Малики отговори, че нейните сили вече взимат мерки за защита на корабоплаването и ще отвърнат на заплахите „с твърдост и сила“, определяйки твърденията за блокада като „подвеждащи“.

Изборът на цел има съществено значение. По оценки на ООН и хуманитарни организации през пристанище Ходейда минава 70% от вноса на Йемен и значителна част от хуманитарната помощ за местното население, което над десетилетие живее на ръба на глада. Всеки удар по него е чувствителна тема. Това обяснява защо саудитският канал Al-Hadas побърза да отрече информацията, че пристанището е засегнато, а удари срещу военни цели се признават открито. Още на 4 юли коалицията посочи именно това пристанище, петролния терминал Рас Иса, пристанището Ас-Салиф и летището в Сана като обекти, „изложени на риск от удар“ заради военното присъствие на хутите, а на 21 юли обеща „безпрецедентен“ отговор.

Ескалацията се разви изключително бързо. Иранският върховен лидер аятолах Али Хаменей, ликвидиран на 28 февруари в началото на съвместната въздушна кампания на САЩ и Израел, беше погребан на 9 юли, като сред опечалените в Техеран присъстваше и делегация на хутите. Неформалното примирие, замразило след март 2022 г. конфликта между Саудитска Арабия и хутите, се пропука тъкмо покрай това погребение, когато за първи път от над десетилетие бяха възстановени директните полети между Техеран и Санаа, пробивайки въздушната блокада на Рияд.

Докато ирански самолет връщаше делегацията на хутите обратно в Санаа, въздушен удар порази пистата на летището и осуети кацането му. На борда на машината беше представителя на хутите Мохамед ал-Бухаити, а самолетът беше пренасочен към Ходейда. Часове по-късно групировката изстреля дронове и балистични ракети по международното летище в Абха, разположено в южните части на кралството – първото признато нападение срещу кралството от 2022 г. насам. През същата седмица боевете в провинция Ходейда взеха десетки жертви, превръщайки се в най-тежкия изблик на насилие от четири години.

Зад тази ескалация прозира ролята на Техеран. Според Ройтерс, позовавайки се на два ирански източника, Техера е прехвърлил на хутите между 10 и 21 членове на Корпуса на гвардейците на ислямската революция, сред които и висши командири, заедно с ракетно оборудване. Този приток на ресурси обяснява защо Рияд нанася удари точно в този момент. Ал-Бухаити заплаши Рияд с обсада, а друг представител предупреди, че „ценните цели“ на саудитското кралство вече се намират в техния обсег.

Всичко това се случва на фона на директен военен конфликт между САЩ и Иран, при който американските удари по ирански цели продължават. Президентът Доналд Тръмп заяви, че ще държи Иран пряко отговорен за всяко нападение на хутите, и заплаши със „сериозно военно наказание“ както групировката, така и Иран, ако атаките срещу корабоплаването в Червено море не бъдат прекратени.

Дали ударите от последните два часа бележат началото на продължителна саудитска въздушна кампания, или са единичен ответен удар, ще проличи през следващите часове по няколко знака: дали Рияд ще поеме официално отговорност, доколко списъкът с целите ще излезе извън рамките на военните обекти и какъв би бил отговорът на хутите по суша и море. Засега е потвърден единствено самият обстрел и неговият обхват. Спорни остават характерът на целите (военни или цивилни) и мащабът на щетите върху град, чиято роля на спасителна линия за милиони хора прави всяка ескалация тук значително по-опасна и критична, отколкото във всяка друга точка на тази война.

Рияд се помирява с Абу Даби и връща ал-Зубейди в Аден

🇾🇪🇦🇪 Айдарус ал-Зубейди, доскорошен вицепрезидент на Йемен и най-влиятелният лидер на южните сепаратисти, който извърши бягство с лодка от Аден към Сомалиленд през януари след обвинение за държавна измяна, се очаква да се завърне в града днес, 23 юли, и да се обърне с реч към нацията, съобщават мониторинг канали. Ако наистина се случи, това ще изглади за една нощ най-дълбоката пукнатина в коалицията срещу хутите от превземането на Аден от сепаратистите през 2019 г: само преди половин година същият човек беше изхвърлен от Президентския ръководен съвет, обявен за държавен изменник и принуден да бяга от временната столица под натиска на настъпващи просаудитски части.

Завръщането идва часове след демонстративно помирение между двамата гаранти на коалицията, начело на Йемен. В понеделник вечерта, в 19:00 часа местно време, министърът на медиите на Саудитска Арабия Салман ал-Досари и председателят на Национална медийна служба на ОАЕ Абдула бин Мохамед ал-Хамед публикуваха в X съгласувани послания. „Отношенията между Кралството и Емирствата са отношения между два народа, обединени от обща история и наследство, и от мъдро ръководство в двете страни“, написа ал-Досари; ал-Хамед отвърна почти дословно – за „продължение на споделена история и дълбоко вкоренени братски връзки между два братски народа, обединени от една съдба“. И двамата призоваха медиите да отразят тъкмо тези страни на връзката и да не я подкопават – след месеци, в които влиятелни издания от двете столици си разменяха необичайно открити нападки заради петролни квоти и разминаващи се цели в Йемен.

Хронологията подрежда двете стъпки като политически отговор на трети, решаващ ход – този на врага. В неделя, 20 юли, военният говорител на движението на хутите „Ансар Аллах“, определено за чуждестранна терористична организация през март 2025 г. от САЩ, обяви морска блокада на саудитските пристанища. „Блокада за блокада“, заяви Яхя Сарий и обвини „престъпния саудитски враг“, че близо 12 години държи затворени пристанищата и летищата на Йемен. В имейл до корабните компании групировката забрани товаренето и разтоварването на саудитски терминали и предупреди, че нарушителите „навсякъде в обсега на йеменските въоръжени сили“ подлежат на поразяване. Обявлението дойде няколко дни след ракетен удар по международното летище в Сана и седмица след размяна на ракетни удари, която сложи край на близо 4-годишното фактическо примирие между групировката и Рияд.

Ефектът върху корабоплаването не закъсня. Два танкера със саудитски суров петрол – общо 2,7 млн барела, предназначени за Китай и Индия – направиха обратен завой в Червено море и поеха на север към Суецкия канал, вместо да минат през Баб ел-Мандеб. По данни на частната компания за корабно проследяване Kpler, обобщени от наблюдателски канали, обърналите курса съдове са вече четири: руският TRUST, MICA, NAVIG8 EXPRESS и AGIOS GERASIMOS. Мащабът на изложената търговия обяснява това: през последните седмици терминалът в Янбу е изнасял близо 4 млн барела дневно – скок от около четири пъти спрямо година преди това – след като кралството измести значителна част от товаренията си към брега на Червено море; през юни през Баб ел-Мандеб са минали 7,4 млн барела петролни товари дневно или 7% от световния добив. С блокадата кралството за пръв път се оказва под едновременна заплаха и по двата си морски фланга, без трети износен коридор в резерв.

Дълбочината на сегашния обрат се измерва с тази на януарската пропаст. На 2 януари ал-Зубейди, тогава вицепрезидент и председател на Южния преходен съвет (STC) – сепаратисткото движение на Аден, което беше изградено с подкрепа от ОАЕ – издаде „конституционна декларация“ за двегодишен преходен период, който да завърши с референдум за самоопределение на Южен Йемен. Ръководеният от Рашад ал-Алими Президентски ръководен съвет (PLC) я определи като преврат: на 7 януари съветът с мнозинство отстрани ал-Зубейди, предаде го на главния прокурор по обвинения в държавна измяна и водене на въоръжен метеж, а два дни по-късно премахна самия му пост. Коалицията обвини Преходния съвет в създаване на незаконни милиции и раздаване на тежко въоръжение в Аден; последваха въздушни удари на саудитски изтребители по позиции на съвета и оръжейна пратка, за която Рияд твърдеше, че идва от Емирствата. Междувременно Силите за щит на родината (HSF), обучени от Саудитска Арабия, пометоха за дни Хадрамаут и ал-Махра, влязоха в Мукала, овладяха летището на Сейюн, след което продължиха директно към Аден. В нощта на 8 януари, часове преди насрочени в Рияд преговори, ал-Зубейди отплава тайно за Бербера в Сомалиленд, откъдето се прехвърли в ОАЕ. Коалицията обяви, че е „избягал в тъмна доба“; Рияд стигна дори по-далеч и открито обвини Абу Даби, че е измъкнал беглеца – най-ниската точка в отношенията между двете монархии от години. Точно тази пропаст беше запълнена от координираните медийни послания в понеделник.

Разривът от януари само доведе докрай противоречие, което беше заложено от самото начало в основите на коалицията. Южният преходен съвет възникна през май 2017 г. няколко седмици след като тогавашният президент Абд Рабо Мансур Хади уволни ал-Зубейди от поста губернатор на Аден; ОАЕ застана зад новото движение с пари, обучение и доставки на оръжие, докато Рияд подкрепяше признатото правителство. През август 2019 г. силите на съвета изтръгнаха Аден от правителствените части, първи открит въоръжен сблъсък между протежетата на двете монархии, а подписаното под саудитски натиск споразумение от Рияд така и не беше изпълнено докрай. През април 2022 г. компромисът беше институционализиран в Президентския ръководен съвет, в който ал-Зубейди седна като един от заместник-председателите – сепаратист в органа, натоварен по устав да пази единството на държавата. Съжителството издържа по-малко от четири години.

Успоредно с политическото разведряване в момента върви и военно преподреждане. Гигантските бригади („ал-Амалика“) – салафитски милиции, изградени с подкрепа от ОАЕ, доскоро ориентирани към Преходния съвет, а днес подчинени на Президентския ръководен съвет – са заели височините при ал-Абдия и Хариб в южната част на провинция Мариб, далеч отвъд своята традиционна зона на действие. Позициите гледат на запад, към удържаните от хутите централни планини в направлението на Дамар – по същата ос, от която те изтласкаха хутите от Шабва и южен Мариб през зимата на 2021–2022 г. Седмица по-рано голям конвой на Силите за щит на родината беше заснет да напуска ал-Абр по пътя към Мариб.

Отделните ходове се сглобяват в едно: Саудитска Арабия събира отново фронта, който сама разглоби през януари. Блокадата оголи неудобна асиметрия – Ансар Аллах може да затваря морски търговски артерии с евтини брегови средства, противокорабни ракети и дронове, докато Саудитска Арабия няма военноморски отговор със сравнима цена, а хутите многократно демонстрираха, че могат да издържат всяка ескалация от въздуха. Единственият лост с реална тежест, който остава на коалицията, е сухопътният натиск на милиците в Йемен – и той не работи, докато южният ѝ стълб е разцепен, а най-боеспособните ѝ части са в конфликт с върховенството на съвета. В този ред на мисли връщането на ал-Зубейди и прехвърлянията към Мариб имат за цел да възстановят точно този лост: единен фронт срещу хутите, който да върне възпиращата позиция на Рияд срещу подкрепяното от Иран движение. Дали зад позиционирането стои и намерение за подновяване на широка сухопътна кампания, е отделен въпрос – заемането на височини по позната ос връща способност, но нито изявление, нито наблюдавано струпване на артилерия и тилова инфраструктура засега подкрепят подобен замисъл, и на този етап пълномащабна офанзива остава твърде малко вероятна през следващите няколко седмици.

Хутите удариха танкер край Ал Шукайк – блокадата на Саудитска Арабия започна.

🇾🇪🛢️🇸🇦 Ракетен снаряд, изстрелян от хутите в Йемен, порази танкер в южната акватория на Червено море, запалвайки пожар на борда, който екипажът в момента се опитва да овладее – три дни след като подкрепяната от Иран групировка обяви, че налага морска блокада срещу Саудитска Арабия.

Инцидентът, станал на около 70 морски мили югозападно от Ал Шукайк, град на крайбрежната ивица на Саудитска Арабия, разположен в участъка между Джизан и Ал Кунфуда, съобщи британската служба за наблюдение на морската търговия UKMTO след полунощ в четвъртък, 23 юли: капитанът на плавателния съдокладвал попадение от снаряд, екипажът гаси пожара, жертви и петролен разлив няма. Властите са започнали разследване на случая, а към корабите беше отправен призив да преминават с повишено внимание и да докладват всяка подозрителна активност.

Името, флагът и конкретният товар на поразения кораб на този е тап не са оповестени – по правило UKMTO публикува първоначалните доклади без идентификация, а корабособствениците често мълчат в първите часове след инцидент. Мястото и моментът обаче говорят достатъчно ясно. Позицията лежи в акваторията между саудитския бряг и контролираното от хутите крайбрежие на Йемен – разстояние, която арсеналът на групата покри безпроблемно: противокорабни балистични и крилати ракети, дронове и безпилотни катери, изпробвани в стотици атаки през кампанията от 2023–2024 г. И ударът идва точно три дни след като „Ансар Аллах“ – както е официалното название на движението, върнато от Вашингтон в списъка на чуждестранните терористични организации през март 2025 г. – промени правилата в целия воден басейн. В понеделник, 20 юли, неговият военен говорител Яхя Сарея обяви във обръщение на видео „морско ембарго“ на Саудитска Арабия с незабавно действие: корабите, обслужващи саудитски пристанища, губят безопасно преминаване през протока Баб ел-Мандеб. Формулата на Сарея беше „око за око“ – отговор на онова, което движението описва като саудитска обсада на йеменските пристанища, и на удара по международното летище в Сана.

Веригата, довела дотук, се разви за 10 дни. На 13 юли удари поразиха летището в Сана в момента, когато там трябваше да кацне ирански самолет – по съобщения в регионалните медии, с делегация, завърнала се от държавното погребение на върховния лидер Али Хаменей, убит в началото на американско-израелската война срещу Иран. Кой е натиснал спусъка, остава спорно: международно подкрепеното правителство на Йемен твърди, че ударът е дело на неговите сили, докато хутите държат отговорен Рияд – и отговориха на саудитска територия. На 14 юли балистични ракети и дронове полетяха срещу саудитското летище Абха, а член на политбюро на групата Мохамед ал-Бухайти очерта логиката на следващата стъпка: „Готовността им да ударят летище Сана, за да спрат полетите, дава на Йемен правото да удря техните летища и да наложи обсада, каквато те налагат на нас.“ Сарея на свой ред предупреди авиокомпаниите да избягват саудитското въздушно пространство, докато блокадата на летището в Сана не бъде вдигната. Размяната се превърна в най-сериозното изпитание за примирието от април 2022 г., което замрази пряката война между Рияд и движението.

Обявената шест дни по-късно морска блокада подейства, преди първия снаряд дори да се взриви. Още във вторник, 21 юли, поне три танкера, превозващи саудитски суров петрол за Азия, обърнаха курса в Червено море и поеха обратно към Суецкия канал – сред тях китайският супертанкер Xin Long Yang. Информационна агенция Ройтерс обяви шест пренасочени съда; данните от системите за проследяване потвърждават поне три обратни завоя. Рияд отхвърли ембаргото като незаконно и предупреди, че ще доведе до нова ескалация в Червено море. В сряда осъждане дойде и отвън: държавният секретар на САЩ Марко Рубио отбеляза, че „всичко, което ограничава корабоплаването през Червено море, е проблематично по същите причини, по които е проблематичен самият Ормузки проток“, и определи Техеран „размирника в региона“. Пакистан от своя страна алармира, че действията на хутите „заплашват регионалната сигурност, подкопават свободата на корабоплаване и поставят под въпрос непрекъснатия поток на световната търговия“, и очерта собствена червена линия: всеки враждебен ход срещу пакистански кораб ще бъде тълкуван като „сериозна заплаха за националната сигурност на Пакистан“.

Зад категоричния тон има проста аритметика. Ударът край Ал Шукайк затваря втората челюст на менгемето, в което попадна износът на саудитски петрол по-рано този месец. Ормузкият проток е де факто затворен от началото на юли: след иранския обстрел срещу три търговски кораба във водите му Тръмп обяви на 7 юли меморандума от Исламабад за приключил, САЩ подновиха масираните удари по Южен Иран – към сряда 11-а поредна нощ – а морският трафик през протока на практика застина; кувейтският танкер за петролни продукти Kaifan беше поразен там на 21 юли. Кралството междувременно пренасочи по-голямата част от суровия си износ през тръбопровода Изток–Запад към терминала Янбу на Червено море: 4 до 5 млн барела дневно, които заобикалят Ормуз и излизат в световния океан през пролива Баб ел-Мандеб. Точно обходният маршрут е поставен под прицел от блокадата. Двата протока заедно поемат около една четвърт от обема на превозваните по море доставки петрол в световен мащаб – през Ормузкия пролив през първата половина на 2025 г. минаваха средно 21 млн барела дневно, през Баб ел-Мандеб още 4,2 млн – а през Червено море минават и 12–15% от световната морска търговия и близо 90% от подводните кабели, свързващи Европа с Азия. Ройтерс съобщи още през юли, че Техеран е инструктирал хутите да се готвят да затворят Баб ел-Мандеб, ако американските удари по Иран продължат.

Заканата стъпва на доказани средства. През кампанията 2023–2024 г. хутите поразиха множество кораби с балистични ракети, произведени от Иран – първата бойна употреба на този клас оръжие в световен мащаб – а също така с крилати ракети, ударни дронове и дистанционно управлявани катери, плаващи натъпкани с експлозив. Целите бяха поразявани дори на стотици километри от йеменския бряг, а координатите идваха нерядко от автоматичните идентификационни системи (AIS) на самите кораби – затова застрахователите и военноморските мисии съветваха екипажите да ги изключват, минавайки през рискованата зона. Ударите на САЩ и Великобритания по пускови площадки през 2024 и 2025 г. разредиха, но не изкорениха арсенала на групировката, което разполага част от своите установки в съоръжения под земята, извеждайки ги бързо само преди пуск. Позиция на 70 морски мили от саудитския бряг попада буквално в сърцевината на този обсег – дистанция, която покриват дори по-старите ракети в наличност, а за безекипажните катери от йеменското крайбрежие тя е въпрос на часове ход.

Пазарите реагираха още преди удара. В сряда суровият сорт „Брент“ поскъпна с близо 4% до 94–95$ за барел – връх за последните 7 седмици и 4-та поредна сесия на ръст – а при тежко прекъсване и на двата маршрута едновременно част от експертите прогнозират цената трайно над прага от 100$. Прецедентът от предишната кампания на хутите показва колко бързо може да се изпразни един морски коридор: в периода 2023-2024 г. трафикът на петролни танкери през пролива Баб ел-Мандеб се срина от 9,3 на 4,1 млн барела дневно, а контейнеровозите и танкерите поеха дългия, бавен и скъп обход около нос Добра надежда. Онези удари, мотивирани с войната на Израел срещу Хамас в ивицата Газа, струваха и невинни човешки животи – при ударите по гръцкия балкер Eternity C през юли 2025 г. загинаха членове на екипажа. Разликата днес се крие в откровеността на прицела: обявена е не солидарност с далечна кауза, а налагане на ембарго срещу конкретна държава, и всеки плавателен съд, обслужвал нейните пристанища, е предварително обявен за легитимна цел.

Три въпроса ще се изяснят в близките дни: дали хутите ще поемат официално отговорност за удара – Сарея по правило обявява операциите със закъснение от часове до дни; кой е поразеният танкер и ще овладее ли екипажът пожара; и дали застрахователите ще последват логиката на риска, която след 2023 г. неведнъж вдигна многократно премиите за Червено море за седмици. Но значението на самия инцидент не зависи от ответните действия . След днешния удар обявената в понеделник блокада премина от реторика към реални действия по нейното налагане, единствената ѝ алтернатива е умишлено парализирана от иранския режим, докато цената на петрола уверено се е запътила към 100$ за барел. Саудитска Арабия, която досега стоеше встрани от войната срещу Иран, сега има горящ танкер в собствената си акватория – и избор, пред какъвто не е била поставена поне от примирието с хутите през 2022 г.

Морско ембарго срещу Рияд: хуситите затварят Баб ел-Мандеб за саудитските кораби

🇾🇪🛢️🇸🇦 Йеменските хути обявиха, че налагат пълна морска блокада на Саудитска Арабия във водите на стратегическия проток Баб ел-Мандеб, поставяйки под пряка заплаха втори ключов маршрут за износ на петрол от Близкия изток. Във обръщение, записано на видео, военният говорител на групировката Яхя Саре заяви, че мярката влиза в сила незабавно в отговор на десетилетната саудитска блокада над Йемен и скорошния въздушен удар срещу международното летище в Сана. Предупреждението идва в момент, когато Ормузкият проток, основен маршрут на петролни доставки, остава блокиран от Иран, което засилва опасенията от нов трус на глобалните енергийни пазари.

„Утвърждаваме правото на нашия велик народ да отговори на блокадата с блокада“, заяви той, като заплаши с готовността на неговите сили да отговорят на „всяко неразумно действие на безразсъдния саудитски враг с всеобхватна и решителна ескалация“. С това под пряка заплаха попада вторият ключов проток за износ на петрол от Близкия изток след като първият отново е блокиран от Иран от началото на месеца.

В изявлението не беше уточнено как точно ще се прилага ембаргото на практика. Заместник-ръководителят на медийната служба на хутите Насрудин Амер оповести, че Баб ел-Мандеб се затваря за саудитски кораби заради „несправедливата блокада над йеменците, продължила повече от 10 години“. За движението „Ансар Аллах“, определено за чуждестранна терористична организация от САЩ през март 2025 г. и основно звено в шиитската „Ос на съпротивата“, под чийто контрол се намира столицата Сана и голямата част от северен Йемен от 2014 г. насам, това значи пренасочване на морския натиск, вече изпробван върху Израел, срещу съседна държава, с която от 2022 г. формално поддържат примирие.

Залогът се определя от стратегията на географията. Баб ел-Мандеб, широк 32 км пролив между Арабския полуостров и Африканския рог, е южният вход към Червено море и Суецкия канал. Там обичайно минават около 12% от световната търговия и близо една четвърт от глобалния контейнерен трафик. Алтернатива е обиколният маршрут покрай нос Добра надежда. Според изчисления на американското правителство това добавя над 4300 км само за курса от Саудитска Арабия до САЩ, удължава плаването със седмици и води до рязък скок в разходите.

Ембаргото е кулминация на ескалация, започнала преди повече от седмица. На 13 юли удар срещу пистата на международното летище в Сана опита да попречи на кацането на самолет, превозвал лидери на хутите от Техеран, където са присъствали на държавното погребение на върховния лидер аятолах Али Хаменей, който беше убит при съвместен въздушен удар на Израел и САЩ в края на февруари. Версиите за нападението се разминават: хутите обвиниха Рияд, а министърът на отбраната на международно признатото правителство на Йемен заяви, че неговите сили са ударили пистата, за да блокират иранската машина. В крайна сметка самолетът кацна безопасно на друго летище.

Броени часове по-късно хутите изстреляха балистични ракети и дронове по международно летище „Абха“ в южната част на Саудитска Арабия – най-сериозният им удар по кралството от години.  Според сведения на саудитските власти ударът е бил прехванат и няма жертви. Целта обаче не бе избрана случайно: в годините преди примирието „Абха“ беше многократно поразявано, а ударът по рафинерията в Абкайк през септември 2019 г. (за която хутите поеха отговорност, но Вашингтон приписа на Иран) спря за дни близо половината от саудитския добив на петрол. Още на 13 юли хутите обявиха „фазата на деескалация“ за приключила.

Зад размяната на удари стои по-дълбок спор: кой контролира йеменското небе. Според експерти, цитирани от Асошиейтед Прес, провеждайки директен международен полет без разрешение от коалицията, водена от Рияд, хутите са направили опит да наложат ново статукво, при което самите те контролират въздушното си пространство. Коалицията държи този контрол от 2015 г., когато се намеси във войната срещу бунтовниците и наложи въздушна и морска блокада. Гражданската война, започнала с падането на столицата през 2014 г. и прогонила международно признатото правителство в изгнание, практически замръзна с влизането в сила на примирието от април 2022 г. Оттогава фронтовите линии бяха статични, а взаимните удари – прекратени. Сегашните събития са най-сериозното изпитание за това мирно споразумение до момента.

От края на февруари, когато САЩ и Израел предприеха мащабната си въздушна кампания срещу Иран, той държи затворен Ормузкия проток. Кратката пауза по време на примирието през юни приключи в началото на юли с рухването на меморандума от Исламабад. Оттогава Саудитска Арабия разчита на тръбопровода „Изток–Запад“ – трасе с дължина 1200 км от находища в Източната провинция до пристанищния терминал Янбу на Червено море, чийто капацитет през пролетта беше увеличен с цел да достигне 7 милиона барела дневно. Към март 2026 г. оттам се изнасяха около 5 милиона барела суров петрол дневно и 700–900 хиляди барела горива и нефтопродукти. Танкерите за Европа продължават на север през Суецкия канал, но тези за Азия се отправят на юг – именно през Баб ел-Мандеб. Според оценка на Rystad Energy, ембарго поставя под риск близо 2,5 милиона барела дневно. Според изчисления на Al Jazeera, едновременно затваряне на двата протока би блокирало около една четвърт от световните доставки на петрол и газ.

Дали обаче хутите наистина имат капацитет да блокират протока, е отделен въпрос. Прецедентът е пресен: по време на кампанията срещу корабоплаването заради войната в ивицата Газа движението атакува над 100 плавателни съда за няколко месеца и практически прогони по-голямата част от търговския флот от Червено море. Нападателните действия спряха едва след наказателната въздушна кампания на САЩ и Израел, която беше последвана от споразумение с посредничество от Иран през май 2025 г.

Днес обаче арсеналът на хутите е значително отслабен. Анонимни членове на движението заявиха пред AP, разтревожени от изтънелите запаси от дронове след предишната кампания, както и че войната срещу Иран е прекъснала каналите за доставки от Техеран. В същото време телевизията на хутите „Ал-Масира“ излъчи кадри от митинг с участие на хиляди техни поддръжници в град Иб и сходни демонстрации в провинциите Саада, Мариб, Хаджа и Таиз.

Поради това тежестта на обявеното ембарго едва ли ще се измерва в потопени кораби. Малко вероятно е хутите да повторят интензивността на атаките си от 2023–2024 г. Но опитът показва, че протокът може да опустее и без стотици директни попадения: няколко демонстративни удара бих били достатъчни, за да оскъпят драстично застрахователните премии и да пренасочат корабите около Африка.

Географията също играе в полза на Сана: от контролирания йеменски бряг кампанията от 2023–2024 г. успя да достигне корабите в пролива дори с ограничени средства – противокорабни ракети, безпилотни катери и морски мини.

За Рияд, който все още няма официална реакция, изборът е еднакво неизгоден в двете посоки: нов военен удар по Сана би затворил порочния кръг „блокада срещу блокада“, докато бездействието оставя постоянна заплаха над саудитския износ през Червено море.

От февруари насам световният петролен пазар се крепеше на едно водещо допускане: че докато Ормузкият проток е затворен, Червено море остава безопасно. В понеделник хутите поставиха под сериозен въпрос и това.

Хутите удариха гражданско летище и военна база в Саудитска Арабия след удара по Сана.

🇾🇪⚔️🇸🇦 Хутите атакуваха с балистични ракети и дронове летище „Абха“ и авиобаза „Крал Халид“ край Хамис Мушаит в южната част на Саудитска Арабия. Това бележи първата такава атака към кралството от влизането в сила на примирието, постигнато през 2022 г. с посредничество от ООН. Нападението беше извършено само няколко часа след като пистата на международно летище Сана беше поразена. Отговорност беше поета от международно признатото правителство на Йемен, въпреки че хутите да обвиниха подкрепящата го саудитска коалиция.

Саудитското министерство на отбраната съобщи, че силите за противовъздушна отбрана са се справили с балистичните ракети, изстреляни от хутите. Говорителят на коалицията генерал-майор Турки ал-Малики потвърди информацията в изявление на X, без да предоставя допълнителни детайли. Според говорителя на саудитските Обединени сили за Йемен, атаката е включвала шест балистични ракети, насочени към летище „Абха“ и авиобаза „Крал Халид“.

От своя страна, военният говорител на хутите (движението „Ансар Аллах“), бригаден генерал Яхя Сарии, официално обяви началото на „военна операция“ с дронове и това, което представители на групировката описаха като „хиперзвукови ракети“, в отговор на „престъпната саудитска агресия“. Не се съобщава за жертви, а мащабът на материалните щети остава неясен. Платформата за мониторинг на въздушния трафик Flightradar24 отчете, че летище „Абха“ е затворено, а полетите са пренасочени. Кадри в социалните мрежи показаха дим край авиобаза „Крал Халид“, но няма официално потвърждение дали тя е била поразена.

Ударът по летище Сана по-рано същия ден беше представен коренно различно от двете страни. Йеменският министър на отбраната генерал Тахер ал-Акили обяви, че пистата е била ударена, за да бъде спрян ирански самолет. Машината е връщала делегация на хутите от държавното погребение (3-9 юли) на върховния лидер Али Хаменей, убит в първоначалната вълна от съвместни въздушни удари от Израел и САЩ на 28 февруари. „Търпението ни се изчерпа“, заяви ал-Акили във обръщение, излъчено малко преди удара, в което алармира срещу нахлуване на ирански самолети в йеменско въздушно пространство. Председател на Президентския ръководен съвет Рашад ал-Алими уточни, че съветът е отхвърлил искането на режима в Техеран за полет на санкционираната авиокомпания „Махан Еър“, за който хутите са настоявали да приемат „извън правните и суверенни рамки“ на гражданската авиация.

Хутите обвиниха директно Саудитска Арабия за атаката в Сана. Генерал Сарии определи удара като „край на фазата на деескалация“ и се закани, че „тази агресия няма да остане без отговор“. Рияд нито потвърди, нито отрече участие, което остави отворен въпроса дали пистата е била поразена от саудитски изтребители или от силите на йеменското правителство. Контролираната от хутите телевизия Al Masirah TV излъчи кадри на ракета, поразяваща пистата, последвана от мощна експлозия. Иранският самолет, на чийто борд е имало около 200 души, включително ранени йеменци, е променил курса, за да кацне на летището в контролирания от хутите пристанищен град Ходейда.

В отговор на кризата, йеменското правителство нареди временно затваряне на всички летища в страната и евакуация на района около международно летище Сана. То обвини хутите, че са попречили на излитането на самолет на Международния комитет на Червения кръст и са задържали екипажа му – твърдение, което на този етап остава непотвърдено.

Размяната на удари в понеделник е кулминацията на напрежение, ескалиращо от самото начало на месеца като директен резултат от събитията около погребението на Хаменей. Пътуването на делегацията на хутите до Техеран се оказа своеобразен спусък. Още в началото на юли групировката обвини саудитски самолети, че нарушават въздушното пространство на Йемен в опит да осуетят полета до иранската столица. Тогава те заплашиха да ударят ключови активи на Саудитска Арабия при повторно нарушение. Връщането на същата делегация доведе до удара по пистата в Сана и логичната ответна реакция снощи.

Ситуацията наложи извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН в понеделник следобед, на което помощник-генералният секретар на ООН по политическите въпроси Халед Кияри предупреди, че „Йемен и по-широкият регион не могат да си позволят пореден цикъл на ескалация“. Специалният пратеник на ООН за Йемен Ханс Грундберг отправи призив за диалог, който да съхрани относителното затишие, установено с примирието от 2022 г.

Капацитетът на хутите да поразяват цели в южните региони на Саудитска Арабия никога не е изчезвал, тъй като техният арсенал от дронове и ракети до голяма степен остава непокътнат. Това, което се промени през това време, е прагът на търпимост: за първи път от три години подкрепяната от Иран групировка реши да го прекрачи. Затова последният залп се тълкува по-скоро като политическо послание, отколкото като опит за извоюване на военно предимство. Шест ракети, прехванати от саудитската ПВО без сериозни затруднения, показват готовност за плащане на цена, а не мащабна офанзива. На оперативно ниво това е равносилно на възобновяване на напрежението по един замразен фронт. Дали то ще прерасне в стратегически конфликт, зависи от това дали ударите ще продължат – един залп рядко ескалира във военна кампания.

Причините за ескалацията обаче излизат извън границите на Йемен. Настояването на Техеран да върне делегацията с полет на „Махан Еър“ – компания, свързана често с логистиката на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция – се разчита от експерти като умишлен ход. Иран демонстративно нормализира публичните си връзки с хутите и оспорва ограниченията за достъп до страната, наложени още през 2015 г. Ако този прочит е верен, спорът за една писта е просто повърхността на много по-дълбок геополитически сблъсък за контрола над Северен Йемен.

Под повърхността се забелязват и пукнатини в самата коалиция срещу хутите. Самия факт, че отговорност за удара срещу Сана беше поета от правителството в изгнание, а не от Рияд, който по традиция стои начело на въздушните операции, е сам по себе си показателен. Отслабено от оттеглянето на ОАЕ от Йемен по-рано тази година, правителството сега предприема самостоятелни ходове – знак за сериозни рокади в лагера на коалицията.

Най-острата реакция постъпи на ниво реторика. Представители на терористичната групировка заплашиха, че проливът Баб ел-Мандеб ще последва съдбата на Ормузкия проток във връзка с блокадите, което може да доведе до скок в цените на петрола. Висш функционер на движението дори заяви, че „портите на ада“ са отворени. Засега няма индикации за реални смущения в корабоплаването, но заплахата не е безпочвена: между края на 2023 и 2025 г. хутите парализираха над 60% от търговския трафик в региона, а през 2026 г. подновиха ударите си срещу кораби в Червено море, свързани с Израел.

Дали събитията от понеделник са изолиран инцидент, или начало на нов цикъл на войната, ще стане ясно по няколко индикатора. Устойчива серия от ракетни атаки срещу саудитски цели през следващите седмици би означавала окончателен крах на примирието. Подновяване на саудитските въздушни удари би задълбочило спиралата на насилие. И обратното – връщането към дипломацията под егидата на ООН би ограничило този конфликт до рамките на единичен епизод. Реалното изпитание за световната икономика обаче не ще бъдат думите на хутите, а първият регистриран инцидент (или липсата на такъв) по търговския маршрут през Баб ел-Мандеб.

📽️ Видео: Хутите публикуваха видео, с което заплашват да атакуват стратегически обекти на територията на Саудитска Арабия, включително:

• Международно летище „Крал Халид“ (Рияд)
• Международно летище „Крал Абдулазиз“ (Джеда)
• Международно летище „Крал Фахд“ (Дамам)
• Ислямско пристанище Джеда
• Пристанище Джизан
• Пристанище Рас Танура
• Пристанище „Крал Абдула“
• Икономически град „Крал Абдула“ (Рабих)

Саудитска делегация се поклони пред Хаменей въпреки ударите по Рияд

🇸🇦🕊️🇮🇷 Уалид ал-Хурейджи, заместник-министър на външните работи на Саудитска Арабия, оглави делегацията на кралството, която се поклони пред тялото на ликвидирания ирански върховен лидер Али Хаменей в Техеран – поява, която иранските организатори не бяха анонсирали и която отсъстваше от предварително обявения списък на чуждестранните гости.

Новината първоначално беше съобщена от ирански медии в първия ден на погребалните церемонии, а по-късно се потвърди от израелски и западни медии. За разлика от представителите на Оман и Катар, чието участие беше известно предварително, саудитската делегация се появи без предизвестие и почти мигновено се превърна в най-коментирания дипломатически жест на деня.

Поклонението е част от държавно погребение, каквото Иран не е организирал от смъртта на Хомейни. Хаменей не почина от естествена смърт и не се оттегли от властта – той беше ликвидиран на 28 февруари 2026 г. при първата вълна от въздушни удари в рамките на съвместната американско-израелска военна кампания, която обезглави режима и отне живота на значителна част от политическото, военното, разузнавателното и религиозното му ръководство. Тялото му беше изложено в молитвения комплекс „Мосалла“ в Техеран, покрито с червеното знаме от светилището на имам Реза в Машхад – родния град на лидера, където той ще бъде погребан на 9 юли. Погребалните церемонии ще продължат от 4 до 9 юли в Техеран, Кум и Машхад, като иранските власти очакват милиони поклонници и близо 50 чуждестранни делегации, сред които заместник-председателя на Съвета за сигурност на Руската федерация Дмитрий Медведев, премиерите на Пакистан, Афганистан и Армения, началника на пакистанската армия, заместник-председателя на Общокитайския събор на народните представители, както и делегация от Ирак, водена от президента и председателя на парламента.

Всичко това се случва на фона на демонстративното отсъствие на западни държави, които не бяха поканени, а позицията им беше определена като „срамна“ от иранското външно министерство. Останалите присъстващи, по думите на Техеран, са „от правилната страна на историята“. Междувременно върховен лидер на Ислямската република вече е Моджтаба Хаменей – синът на Али Хаменей, избран от Съвета на експертите в началото на март.

Появата на саудитската делегация е особено значима, защото само преди няколко месеца, в разгара на бойните действия, Техеран предприе безпрецедентен ракетно-дронов удар срещу монархиите от Персийския залив. За първи път в историята бяха атакувани и шестте държави от Съвета за сътрудничество – Бахрейн, Кувейт, Оман, Катар, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Сред целите беше авиобаза „Принц Султан“, разположена на около 96 километра югоизточно от Рияд – ключов логистичен център за самолетите за въздушно дозареждане, подпомагали въздушната кампания срещу Иран. Балистични ракети и дронове поразиха пет американски самолета-цистерни KC-135 Stratotanker и един самолет за далечно радиолокационно откриване E-3 Sentry. Десетки американски военнослужещи бяха ранени, а един впоследствие почина от получените наранявания. През цялото време Рияд поддържаше позицията, че е затворил въздушното си пространство за силите, извършили ударите срещу Иран, и определи ответната атака на Техеран като „страхлива“. Значително по-неудобен за саудитската версия остана фактът, че базата продължи да функционира като ключов пункт за самолетите-цистерни, подпомагащи операцията. Според Washington Post принц Мохамед бин Салман, фактическият лидер на кралството, многократно е убеждавал президента Доналд Тръмп да даде зелена светлина за операцията – твърдение, което Рияд категорично отрича.

Именно затова появата на саудитската делегация предизвика силни реакции и в двете общества. В саудитските социални мрежи поклонението пред човек, чиято Революционна гвардия само преди няколко месеца обстрелваше кралството с ракети и дронове, беше определено като предателство към загиналите. В иранските медии присъствието на представители на монархията, приютила самолетите на агресора, беше възприето като лицемерие, оскверняващо траура. Това взаимно възмущение – рядко съвпадение между две информационни среди, които почти никога не намират общ език – показа колко крехка остава основата, върху която Техеран и Рияд предпазливо възстановяват отношенията си. Дипломатическите връзки между двете държави бяха прекъснати през 2016 г., след като разгневени тълпи щурмуваха и опожариха саудитското посолство в Техеран след екзекуцията на шиитския духовник Нимр ан-Нимр. Те бяха възстановени едва през март 2023 г. с посредничеството на Китай, когато двете страни се договориха да върнат посланиците си. Именно това крехко помирение оцеля през войната и прави днешния жест толкова двусмислен – функциониращ дипломатически канал, съществуващ редом с рани, които все още не са зараснали.

Рияд обаче далеч не остана пасивен през конфликта. Около примирието в началото на април саудитската авиация нанесе удари по иракски шиитски милиции, разположени близо до иранската граница, а Мохамед бин Салман предупреди, че всяко ново нападение ще получи незабавен отговор. Над всичко това стоеше и икономическата цена на войната. Конфликтът предизвика най-голямото документирано прекъсване на световните доставки на нефтопродукти, разтърси икономиката, авиацията и туризма и напомни на саудитското ръководство колко висока може да бъде цената на подобна открита конфронтация за държава, чието благосъстояние зависи от стабилността на енергийните пазари. Именно този прагматичен разчет, а не сантимент, обяснява готовността на Рияд да остави дипломатическия канал отворен.

Стойността на самия жест обаче е почти изцяло символична. Изпращането на заместник-министър, вместо министъра на външните работи Фейсал бин Фархан или държавния глава Мохамед бин Салман, е внимателно премерен избор. Рангът е достатъчно висок, за да не бъде възприет като демонстративно пренебрежение, но и достатъчно нисък, за да позволи лесно отстъпление, ако процесът на сближаване се провали. Така саудитското кралство демонстрира готовност за диалог, без да поема политическа тежест с реално сближаване. Посланието има няколко адресата едновременно. Към Техеран – че дипломатическият канал, възстановен с посредничество от Китай и оцелял през войната, остава действащ. Към Вашингтон – че предпазливият подход към новия ирански режим е плод на собствена стратегическа преценка, а не на капитулация. И към собствената саудитска публика – че кралството няма да позволи траурната дипломация да го въвлече отвъд символичния жест.

Самата визита не променя стратегическата картина. Отношенията между двете държави остават по същество враждебни, а не действително размразени. Сигналът е за намерение, а не за промяна в политиката – желание да бъде запазено примирието от началото на май и да бъде даден шанс на преговорите, с посредничество от Катар и Швейцария, които Иран демонстративно постави на пауза заради погребалните церемонии. Фонът остава напрегнат: Техеран отново отправя заплахи, свързани с Ормузкия проток, а техническите преговорни канали с Вашингтон продължават да функционират трудно и единствено благодарение на посредници. В този контекст саудитското присъствие представлява ход със стратегически смисъл, но с минимална политическа цена – характерен пример за предпазливото балансиране, което усвои още след посредничеството на Китай преди войната и което му позволява едновременно да остане част от американската коалиция и да поддържа отворен канал към Иран.

Най-вероятният сценарий е да последват още подобни контакти, които ще поддържат комуникацията жива, без да прерастват в реално политическо сближаване, поне докато не стане напълно ясно кой и как ще консолидира властта около новото и все още неизпитано ръководство в Техеран. Съществува и по-сдържан прочит на същото събитие: погребалната дипломация има свои утвърдени правила и подобно присъствие може да бъде тълкувано само като протоколен акт на уважение в регион, където дори заклети противници си отправят съболезнования, а не като първата стъпка на нов политически курс. Двете интерпретации не се изключват взаимно, а внимателно подбраният ранг на саудитската делегация всъщност се вписва еднакво добре в двете, което прави жеста толкова лесен за разчитане като форма на стратегическо хеджиране.

Какво би наклонило везните? Ако през следващите седмици последват контакти на равнище външни министри или сигнали за връщане към пълно възстановяване на дипломатическото представителство на най-високо ниво, тезата за съзнателно размразяване на отношенията ще стане значително по-убедителна. Ако обаче избухне нов инцидент в Ормузкия проток или се подновят напреженията чрез прокси конфликти в Йемен и Ирак, сегашният епизод вероятно ще остане именно това – еднократен поклон, а не начало на стратегически завой. Засега Рияд направи най-евтиния възможен дипломатически ход, който въпреки това носи ясно политическо послание.

Ал-Хути отваря наново саудитския фронт и протяга ръка към Бербера.

🇾🇪 „Взето е решение статуквото да приключи.“ С тези думи в ефира на телевизия „Ал-Масира“ заместник-ръководителят на медийния офис на хутите Насруддин Амер обяви, че настоящото негласно разделение на Йемен трябва да остане в историята, а заедно с него и всяка роля на Саудитска Арабия и всички други външни посредници в преговорите за бъдещето на страната.

Амер настоя, че всеки йеменец, който иска мир, трябва да дойде в Сана и да преговаря лично с хутите, докато нарушаването на суверенитета на страната е „приключило“. Изявлението затвори седмица, в която върховният водач на движението Абдул Малик ал-Хути за пръв път от години насочи реториката си директно към Саудитска Арабия, наскоро сформираните „Сили за обща мобилизация“ в столицата Сана обявиха пълна бойна готовност, а по фронта Ад Дали на юг отново отекнаха тежки оръжия.

Ескалацията идва броени дни след подписването на официална рамкова договорка за прекратяване на войната между САЩ и Иран – „Исламабадския меморандум“ от 17 юни, с който президентите Доналд Тръмп и Масуд Пезешкиан удължиха по електронен път примирието с 60 дни, за да договорят окончателните условия около Ормузкия проток, ядрената програма и санкциите. Войната започна на 28 февруари със съвместна въздушна кампания на САЩ и Израел, която още в първия ден ликвидира голяма част от висшето ръководство на режима начело с върховния лидер аятолах Али Хаменей. Ал-Хути определи примирието като „голяма победа“ за Иран и неговата „Ос на съпротивата“.

С настъпилото крехко затишие движението освобождава своя военно-политически капацитет в момент, когато противниковият лагер в гражданската война се намира в най-тежкото си състояние от години. И именно в този момент хутите разчитат да сложат край на фактическата подялба на Йемен и да изместят усилията върху това, което десетилетие им убягва: крайбрежието на Аденския залив и контролът над цялата страна.

Материалното измерение на тази мобилизация вече е видима. На 24 юни Сана беше изпълнена с масов митинг в отговор на призива на ал-Хути, а „Силите за обща мобилизация“ към Министерството на отбраната на хутите обяви, че вдига нивото на бойната си готовност за нови операции и за засилване на ответните удари. Властите в Сана говорят за стотици хиляди обучени доброволци и десетки бригади, готови да бъдат пратени по фронтовете под лозунга за „сломяване на агресията, прогонване на окупаторите и край на блокадата“. Посочените числа се споменават от самото движение и трудно подлежат на независима проверка, но дори при щедро надценяване, посоката на сигнала е недвусмислена – хутите демонстрират готовност и преди да я употребят, те искат да бъде видяна както в Рияд, така и в Аден.

По фронта Ад Дали в южната планинска ивица сблъсъци избухнаха отново, с тежка артилерия и ударни дронове по линията на контакт. Подробните сведения за тях идват предимно от близки до групировката медии, които ги описват като отблъсване на „инфилтрации“ на южните сили и твърдят, че те са поискали спешни подкрепления от подкрепяния от Саудитска Арабия „Президентски ръководен съвет“ (PLC) – характеристика, която следва да се тълкува с уговорката за източника. Същността обаче е трудно оспорима: фронтовата линия на юг отново се движи, след месеци относително затишие.

Състоянието на противника е другата половина от сметката. Силите на юг излязоха дълбоко разделени от своята мини-гражданска война. През декември подкрепяният от ОАЕ „Южен преходен съвет“ (STC) предприе мащабна офанзива, превзе обширната източна провинция Хадрамаут заедно със Сейюн, Мукала и петролните находища Ал-Масила – най-голямата териториална промяна от примирието през 2022 г. насам. Само няколко седмици по-късно обаче, в началото на януари, правителствените сили с подкрепата на саудитската авиация обърнаха хода, върнаха градовете един по един и влязоха в Аден. Лидерът на южните сепаратисти Айдарус ал-Зубейди беше отстранен от PLC, обвинен в държавна измяна и според сведенията е избягал в ОАЕ, поради което на 9 януари STC обяви саморазпускане. Президентският ръководен съвет днес контролира юга само номинално: без единна армия, без преговори с хутите, в състояние на изострен финансов колапс. Именно тази вътрешна разруха, а не отделна военна загуба, прави момента удобен за Сана.

Едновременно с това се изостри реториката към Саудитска Арабия. В своята реч за ислямската нова година ал-Хути отправи онова, което близки до движението медии нарекоха „последно предупреждение“ към Кралството, обещавайки, че следващата фаза ще пренесе битката в „икономическата дълбочина“ на Рияд – по жизнените му интереси в Червено море и Баб ел-Мандеб. Този лост не е реторичен блъф: морската кампания на хутите срещу търговския трафик вече доказа тяхната способност да затварят проход и да вдигат застрахователните премии, и именно затова заплахата към саудитската икономика се чете като премерен натиск за условия, а не като поза.

Същата морска логика обяснява и новата ос, която движението отвори към Африканския рог. На 15 юни лидерът на самопровъзгласилия се Сомалиленд Абдурахман Мохамед Абдула откри представителство на територията в Йерусалим в присъствието на израелския външен министър Гидеон Саар, а в седмиците преди това се появиха сведения за израелски разузнавателен пункт в района. На 25 юни ал-Хути заплаши, че всяко едно присъствие на Израел в Сомалиленд ще бъде посрещнато „с всички налични средства“ и че Йемен няма да остане безучастен. През призмата на Иран и хутите „сомалилендската схема“ е опит да бъде изграден преден плацдарм, който да следи пролива Баб ел-Мандеб, да отвори южен коридор за израелски удари по централен и южен Иран в обход на арабското въздушно пространство и да подготви логистика за евентуално изселване на палестинците от Газа. Стратегическата функция обаче е ясна: тя разпростира обявената от хутите морска „червена линия“ по цялата дъга на Аденския залив и Баб ел-Мандеб – същата дъга, към която сочи и сухопътната им амбиция на юг.

Взети заедно, въпросните ходове очертават рядко срещана ситуация за хутите. Примирието между САЩ и Иран освобождава техните сили, внимание и ресурси, които от пет седмици насам бяха обвързани с подкрепата за Техеран. Накъде ще ги насочат сега? Хутите не оставят място за гадаене – Амер и ал-Хути го отбелязват в прав текст. Въпросът не е дали искат Аденския залив и цялата страна (желаят ги от десетилетие), а дали този път ще успеят да ги достигнат. Досега логистиката, теренът и съпротивата на Юга винаги са надделявали над силите им. Свободните ръце променят едната страна на уравнението, но не и разстоянието до морето.

Възможно е обаче и по-предпазливо обяснение: мобилизацията, митингите и заплахите към Рияд да са просто лост за натиск по море. Целта би била удар по саудитското корабоплаване и икономика, за да могат хутите да диктуват условията по следващото примирие, а не подготовка за сухопътно настъпление. Кой от двата сценария ще бъде в ход, ще проличи по движението на тежкото оръжие. Тръгнат ли бригадите по оста Лахдж–Ад Дали и получи ли операцията официално название, тогава амбицията към Аден е реална. Остане ли ескалацията само в Червено море и в медийното пространство, тя е просто разменна монета за следващата сделка.

В близко бъдеще по-вероятен изглежда вторият сценарий. Сухопътният пробив до залива остава трудна задача дори срещу разединен противник, особено след десетилетие на провалени опити и предвид дългите логистични маршрути на юг. Но за първи път от години хутите разполагат едновременно със свободни ресурси и противник, разкъсван от вътрешни борби. И точно това, а не реториката им, е новото в уравнението за Йемен.

Иран изпрати вълни от ракети и дронове срещу Кувейт, Бахрейн и Саудитска Арабия.

🇮🇷 През последния час Революционната гвардия изстреля най-малко 8 балистични ракети с малък обсег по Кувейт, докато други 2 бяха насочени към Бахрейн. Ирански медии съобщиха, че атаката е извършена в отговор на американската атака срещу петролен танкер, който по-рано днес направил опит да достигне иранския остров Харг.

Ислямската република изстрелва залпове от ракети от своите бази в Исфахан, Шираз и Бандар Абас. Току-що постъпиха доклади, според които въздушна тревога е активирана също така в Саудитска Арабия.

🎥 Видео: Отломки от прехващане на иранска ракета паднаха по улиците на Ал-Кувейт.

Последният международно признат президент на Йемен почина след 11 г. в изгнание далеч от родината.

🇾🇪🇸🇦 Абд Рабо Мансур Хади, последният международно признат президент на Йемен преди държавата да се разпадне на враждуващи анклави, почина на 80-годишна възраст миналия четвъртък, 28 май, в дома си в саудитската столица Рияд. Смъртта му беше оповестена от президентството на Йемен, а държавната телевизия потвърди мястото и възрастта, без да съобщи други подробности. Според запознати източници на AFP Хади е починал в резултат на внезапно влошено здраве.

Смъртта му затваря биография, която побира почти целия модерен крах на Йемен – от свалянето на Али Абдула Салех в разгара на Арабската пролет, през превземането на столицата Сана от хутите, до войната, превърнала най-бедната страна в арабския свят в арена на кърваво регионално съперничество. Последните си години Хади прекара извън страната, която формално ръководеше, живеейки в изгнание в кралството, която едновременно беше негов покровител и фактически надзорник. Според редица международни издания, след своето оттегляне през 2022 г. той живее в Рияд в условия, близки до домашен арест.

Роден на 1 септември 1945 г. в южната провинция Абян, Хади изгражда кариера на професионален военен още в епохата на британското колониално присъствие в Аден. Завършва военно училище през 1964 г. и специализира в Обединеното кралство, а до 1970 г. преминава обучение по бронетанкова техника в Египет. Биографията му на кадрови офицер обяснява и по-късното му политическото дълголетие като фигура, заплашителна за малцина и удобна за мнозина. Заема поста вицепрезидент през целия период на управление на авторитарния лидер Али Абдула Салех (1994-2012 г.).

Когато протестите от Арабската пролет принудиха Салех да прекрати 33-годишния си период начело на Йемен, Хади беше назначен като компромисен вариант за преходна фигура. През февруари 2012 г. той беше избран за президент като единствен кандидат във вот, събрал 99,8% от гласовете, който беше замислен не като израз на волята на гражданите, а като ритуал по легитимиране на договорения преход. Преход обаче така и не се състоя. Опонентите го критикуваха, че облагодетелства богатите на петрол източни провинции за сметка на северните планински райони, населявани предимно от зайдитското движение на хутите, което превзе столицата Сана през септември 2014 г. В първите дни на новата 2015 г. хутите поставиха Хади под домашен арест, а месец по-късно той успя да избяга в родния си Аден, оттегли подадената оставка и обяви преврата на хутите за незаконен. Ден по-късно вече беше в Рияд, а скоро след това коалиция, ръководена от Саудитска Арабия постави началото на военна интервенция срещу хутите – началото на войната, която в продължение на осем години доведе Йемен до най-тежката хуманитарна катастрофа в света.

През следващите 8 години Хади оглавяваше формално признатото си правителство почти изцяло от изгнание, докато страната затъваше все по-дълбоко в гражданска война, икономически колапс и глад. Реалната му власт се свиваше успоредно с разпада на анти-хути коалицията на конкуриращи се фракции. През април 2022 г. след договореното под егидата на ООН примирие, Хади предаде своите правомощия – по сведения на международни издания под саудитски натиск – на новосформирания Президентски ръководен съвет (PLC), колективен орган от 8 души начело с Рашад ал-Алими. Това на практика сложи край на политическата му кариера, от този момент до смъртта си той остана извън публичното пространство в саудитската столица.

Смъртта на Хади няма да доведе до видима промяна на терен, защото властта, която той въплъщаваше, отдавна се е изпарила – но идва в момент, когато органът, на който предаде легитимност, се пропуква. Президентският ръководен съвет, замислен от Рияд и Абу Даби като механизъм за обединяване на разнородните противници на хутите, според оценки на Arab Gulf States Institute (AGSI) и на American Enterprise Institute (AEI) от 2025–2026 г. е парализиран от вътрешни междуособици. През декември 2025 г. Южният преходен съвет (STC), подкрепян от ОАЕ, разгърна офанзива, която за кратко му осигури контрол върху по-голямата част от някогашната Народна демократична република Йемен (Южен Йемен), което принуди ал-Алими и премиера Салем Салех бин Брайк да избягат от Аден към Рияд на 5 декември. През януари 2026 г. контраофанзива на PLC успя да си върне обратно изгубените територии, след което ал-Алими отстрани лидера на STC Айдарус ал-Зубейди от състава му, лиши го от имунитет и го предаде на прокуратурата по обвинение в държавна измяна.

Срещу разпокъсания юг стои консолидираният север на хутите. Фронтовата линия между тях и силите на PLC до голяма степен остават статични от сключеното през 2022 г. примирие, но подкрепяната от Техеран групировка използва периода на относително затишие, за да укрепи своя контрол върху столицата и северните провинции. Атаките срещу корабоплаването в Червено море, които от 2023 г. нарушаваха световния търговски обмен, бяха прекратени през октомври 2025 г. В отговор на започналата на 28 февруари 2026 г. съвместна военна кампания на САЩ и Израел срещу Иран, движението заплаши да ги поднови, но към момента не е извършвало нападения срещу търговски кораби, ограничавайки се до изстрелване на ракети и дронове срещу Израел.

Смъртта на Абд Рабо Мансур Хади бележи не загубата на държавен глава, а символичния край на политически преход, чието начало беше поставено през 2012 г. Лицето, което олицетворяваше международно признатата власт в Йемен, си отиде от този свят извън страната – в момент, когато същата тази власт остана без столица, без територия и без собствен политически хоризонт.

📸 Снимка: Президентът на Йемен Абд-Раббу Мансур Хади присъства на заключителната сесия на срещата на върха между Южна Америка и арабските страни в Рияд, 11 ноември 2015 г. (REUTERS/Faisal Al Nasser)

Пакистан е изпратил 8000 военнослужещи в Саудитска Арабия през април.

🇵🇰🤝🇸🇦 Пакистан разположи 8 000 военнослужещи, ескадрила изтребители и противовъздушна отбрана в Саудитска Арабия по силата на пакта за колективна отбрана. Този ход засилва военното партньорство с Кралството, докато в същото време Исламабад играе ролята на водещ посредник между Иран и САЩ.

Разполагането, чийто пълен мащаб стана ясен едва днес от публикация на Ройтерс, беше потвърден от трима служители в сферата на сигурността и двама правителствени източници, които го оцениха като боеспособна сила, предназначена да подкрепи армията на Саудитска Арабия, ако бъде подложена на бъдещи атаки.

Пълните условия на споразумението, подписано миналата година, са поверителни, но и двете страни заявиха, че то задължава двете страни да се защитават взаимно в случай на нападение от трета страна. Пакистанският министър на отбраната Хаваджа Асиф загатна, че на практика споразумението поставя Саудитска Арабия под ядрения чадър на Пакистан.

Според източниците Пакистан е разположил пълна ескадрила от 16 самолета, предимно изтребители JF-17, произведени съвместно с Китай, които са били изпратени в Саудитска Арабия в началото на април. Двама от служителите в сферата на сигурността заявиха, че Пакистан е изпратил и две ескадрили дронове.

И петте източника посочиха, че разполагането включва около 8000 военнослужещи, с обещание за изпращане на допълнителни при необходимост, както и китайски зенитно-ракетен комплекс HQ-9. Военното оборудване се обслужва от пакистански персонал и се финансира от Саудитска Арабия.

Сухопътните сили и авиацията, разположени по време на конфликта в Иран, ще имат предимно консултативна и обучителна роля, според двама от служителите, които твърдят, че са се запознали с кореспонденция между двете страни и документи относно разполагането на военните активи.

Новият контингент се включва към хилядите пакистански военнослужещи с бойна роля, които бяха изпратени в кралството по силата на предишни споразумения, споделиха и тримата служители по сигурността. Единият от правителствените източници, преглеждал текста на поверителния пакт, разкри, че предвижда възможност за разполагане на до 80 000 пакистански войници в Саудитска Арабия, които да помагат за гарантиране на сигурността на границите на кралството съвместно със саудитските сили.

Двама от служителите по сигурността отбелязаха, че споразумението включва и разполагане на бойни кораби на пакистанския флот. Ройтерс не успя да установи дали някои от тях вече са достигнали Саудитска Арабия.

Мащабът и съставът на контингента – бойна авиация, ПВО активи и хиляди войници – на практика означават, че Пакистан е изпратил много повече от символична и просто консултативна мисия, коментират източниците.

По-рано Ройтерс съобщи, че Пакистан е изпратил изтребители в Саудитска Арабия, след като ирански удари поразиха ключови обекти на енергийната мрежа и причиниха смъртта на саудитски гражданин, което събуди опасения, че кралството може да отговори с ескалация, която да разшири още повече конфликта.

Всичко това се случи преди Пакистан да се позиционира като основен посредник между воюващите страни, в опит да помогне за договаряне на примирие между Вашингтон и Техеран, влязло в сила преди шест седмици. Исламабад беше домакин на единствения досега кръг от мирни преговори между САЩ и Иран и имаше план за следващи срещи, които в крайна сметка бяха отменени.

Оттогава Ройтерс съобщи, че Саудитска Арабия е нанесла множество неоповестени публично удари срещу Иран в отговор на атаките срещу военни и промишлени цели на територията на кралството.

Пакистан отдавна предоставя военна подкрепа на Саудитска Арабия, включително с обучение и консултации, докато в замяна многократно е получавал финансови инжекции в периоди на икономически затруднения.

Саудитска Арабия прехвана три дрона, заплаши с ответни мерки.

🇸🇦 Саудитска Арабия е прехванала три дрона, нарушили въздушното ѝ пространство, навлизайки от територията на Ирак, съобщи говорителят на саудитското министерство на отбраната генерал-майор Турки ал-Малики, според когото ще бъдат предприети нужните оперативни мерки в отговор на всеки опит за нарушаване на суверенитета и сигурността на страната.

Въпреки че враждебните действия по време на войната с Ислямската република до голяма степен затихнаха с влизането в сила на примирието през април, от Ирак продължават да се изстрелват дронове срещу Залива.

От началото на войната срещу Иран на 28 февруари Ирак се превърна в основен изходен пункт за безпилотни атаки срещу държавите от Персийския залив. През март и началото на април шиитски милиции, обединени в коалицията „Хашд аш-Шааби“ (Сили за народна мобилизация), включително „Катаиб Хизбула“ и „Асаиб Ахл ал-Хак“, изстреляха стотици дронове и десетки ракети срещу саудитски енергийни обекти в Източния регион и Янбу (ключов терминал на Червено море, използван като алтернатива на Ормузкия проток), международно летище Кувейт и военни обекти в Бахрейн. Иран и съюзните му групировки нанесоха близо 500 удара по цели в Иракски Кюрдистан, преди обявяването на крехкото примирие на 8 април.

Прекратяването на огъня не спря враждебната дейност от територията на Ирак. На 13 април Бахрейн привика иракския шарже д'афер, за да изрази своя протест срещу „продължаващите злонамерени безпилотни атаки“, провеждани от територията на Ирак. На 24 април кувейтската армия съобщи, че два дрона, излетели от Ирак, са поразили гранични постове в северната част на страната, което е довело до материални щети без жертви.

Настоящият инцидент в Саудитска Арабия е първи широко публично огласен случай след внасянето в Съвета за сигурност на ООН на съвместен проект за резолюция на Бахрейн и САЩ срещу тактиката на Иран в Ормуз, който беше отхвърлен от Китай чрез изявление на постоянния представител Фу Цун на 15 май. Това увеличава регионалния натиск върху иракското правителство на премиера Мохамед Шия ас-Судани, който вече не успя да приложи американското искане за разоръжаване на шиитските милиции.

Политическата позиция на Багдад остава сложна. New York Times установи, че Израел е разположил две тайни военни бази в обширната пустиня в западната част на страната в рамките на подготовката си за двете войни с Ислямската република – разкритие, което иракските милиции вероятно ще използват като повод за отказ от разоръжаване. На 8 март парламентът на Ирак проведе закрит брифинг във връзка с военното присъствие на Израел, а някои депутати окачествиха позицията на ръководството по сигурността като „срамна“. Иракското правителство няма политически капитал да предприеме действия срещу милициите, изстрелващи дронове към саудитска територия – нито военни, нито санкционни.

Архитектурата на саудитската ПВО, прехванала трите дрона късно снощи, се развива по тристепенен модел. На стратегическо ниво – две батареи THAAD за прехващане на балистични ракети във високите атмосферни слоеве; на средно – над 20 батареи Patriot PAC-3 за прехващане на крилати ракети и тежки дронове; на ниско – британски Sky Sabre (разположен през март) и египетски Skyguard Amoun (според неофициални данни) за защита срещу масови безпилотни атаки. Към средата на април кралството е прехванало над 894 балистични и крилати ракети и ударни дронове от началото на войната през февруари, по саудитски данни. Цената на тази защита обаче е стратегически проблем: ракетите Patriot PAC-3 струват над 4 млн долара за брой, докато един ирански „Шахед-136“ – около 30 000–50 000 долара.

Иранската стратегия през крехкото примирие стъпва върху поддържането на постоянно напрежение с ниска интензивност с шиитски милиции – без директни удари от територията на Иран, които формално нарушават условията на примирието и могат да дадат повод за подновяване на ударите на САЩ. Този модел е известен от десетилетие – Иран го прилага в Йемен (Ансар Аллах), Ливан (Хизбула), Сирия и Ирак – но настоящата му употреба е по-системна. Според данни на американското разузнаване, цитирани от FDD и Stimson Center, Корпусът на гвардейците на ислямската революция (IRGC) е извършил реформи в командната структура на иракските милиции от началото на май, увеличавайки реалната им автономност от режима в Техеран, така че бъдещи трансгранични атаки да са формално отделими от иранската държава.

Прехванатите дронове над саудитска територия не са изолиран инцидент. Те представляват потвърждение, че крехкото примирие, въведено на 8 април, действа единствено на нивото на директен сблъсък между държави, докато оставя пълна свобода на действие на милициите. Техеран използва това, за да поддържа спорадичен натиск върху Вашингтон и съюзнциите му в региона, без да дава формална основа за подновяване на ударите срещу него. Настоящата оперативна география, Ирак като изходна точка за атаки срещу Персийския залив, потвърждава, че следвоенната ситуация в Близкия изотк не може да се характеризира като стабилизация, а само като промяна на интензитета и формата на конфликта.

Саудитска Арабия е извършила поредица от тайни удари срещу Иран по време на войната.

🇸🇦🚀🇮🇷 Саудитска Арабия е предприела серия от неоповестени удари срещу Иран в отговор на атаките му срещу кралството в рамките на войната в Близкия изток, съобщиха две западни официални лица, които са запознати с въпроса, както и двама ирански източници.

Тези саудитски атаки, които бяха разкрити едва сега, бележат първия известен случай, в който саудитското кралство предприема директни военни действия на територията на Иран. Това показва, че Рияд е значително по-решителен в защитата си срещу своя основен регионален съперник.

Ударите, нанесени от изтребители на саудитските военновъздушни сили, са извършени в края на март, според западните източници. Единият от тях ги определи просто като „реципрочни удари в отговор на атаките срещу Саудитска Арабия“.

Ройтерс не успя да потвърди кои точно са били мишените. В отговор на запитване за коментар, висш служител от саудитското външно министерство не отговори директно на въпроса дали са били нанесени удари. Външното министерство на Ислямска република Иран също не коментира темата.

Саудитска Арабия, която поддържа тесни военни връзки със САЩ, традиционно разчита на защита от страна на САЩ. 10-седмичната война обаче остави кралството уязвимо за атаки, пробили ракетния щит на Централното командване на САЩ.

Държавите от Залива започнаха да отвръщат на удара

Саудитските ходове илюстрират разширяването на конфликта и мащабите, в който една война, която започна със съвместни въздушни удари на САЩ и Израел по Иран на 28 февруари, е въвлякла Близък изток по начини, които не са публично признати.

След ударите на САЩ и Израел, Иран атакува и 6-те държави от Съвета за сътрудничество в Залива с ракети и дронове. Мишени бяха не само американски бази, но и цивилни обекти, летища и петролна инфраструктура, а Ормузкият проток бе затворен, което наруши глобалната търговия.

ОАЕ също са нанесли удари срещу Иран, съобщи Wall Street Journal в понеделник. Взети заедно, действията на Саудитска Арабия и Емирствата разкриват конфликт, чийто истински облик е останал до голяма степен скрит – такъв, в който монархиите от Залива, подложени на ирански обстрел, са започнали да отвръщат на удара.

Техните подходи обаче не са идентични. ОАЕ заеха по-твърда позиция, стремейки се да накарат Иран да плати висока цена, и рядко се ангажират с публична дипломация с Техеран. Междувременно Кралството се опитва да спре ескалацията на конфликта и поддържа редовен контакт с режима в Техеран, включително с посланика му в страната.

Висшият саудитски дипломат не потвърди директно за сключването на споразумение за деескалация с Иран, но заяви: „Потвърждаваме последователната позиция на Саудитска Арабия, отправяйки призив към деескалация, сдържаност и намаляване на напрежението в името на стабилността, сигурността и просперитета на региона и неговите народи.“

Удари, последвани от деескалация

Ирански и западни служители заявиха, че Рияд е информирал Техеран за ударите, които са били последвани от интензивни дипломатически совалки и саудитски заплахи за по-нататъшни действия от страна, което е довело до неформална договорка между двете страни за намаляване на напрежението.

Али Ваез, ръководител на проекта за Иран в International Crisis Group, заяви, че ответните удари, последвани от деескалация, показват „прагматично признание от двете държави, че безконтролната ескалация води след себе си неприемливи загуби“. Такава последователност от събития демонстрира „не доверие, а споделен интерес от поставяне на граници на конфронтацията, преди тя да е прераснала в още по-широк регионален конфликт“.

Неформалната деескалация влезе в сила седмица преди Вашингтон и Техеран да се споразумеят за примирие помежду си на 7 април. Един от иранските представители потвърди договорката за деескалация, отбелязвайки, че този ход цели „прекратяване на враждебните действия, защита на взаимните интереси и предотвратяване на напрежението“.

Иран и Саудитска Арабия – водещи сили в шиитския и сунитския клон на исляма в Близкия изток и регионални съперници от десетилетия – подкрепят враждуващи групировки във военни конфликти из региона. Китайското посредничество през 2023 г. доведе до възстановяване на двустранните отношения, както и примирие между Саудитска Арабия и Ансар Аллах (хутите) в Йемен, подкрепяни от Иран, което оттогава се спазва.

С отварянето на Червено море за морски трафик, Саудитска Арабия успя да продължи своя износ на петрол по време на войната, за разлика от повечето държави в Персийския залив, и така остана сравнително изолирана от икономическите сътресения.

Кралството избегна „пещта на разрушението“

В авторска статия в саудитския вестник Arab News миналия уикенд, бившият шеф на разузнаването принц Турки ал-Файсал описа логиката на кралството: „Когато Иран и други сили се опитаха да завлекат кралството в пещта на разрухата, ръководството избра да понесе болката, причинена от съсед, за да защити живота и имуществото на своите граждани.“

Саудитските удари бяха предшествани от няколко седмици на ескалиращо напрежение. На пресконференция в Рияд, проведена на 19 март, неговият външен министър принц Файсал бин Фархан заяви, че „си запазва правото да започне военни действия, ако се сметне за необходимо“. Три дни по-късно Саудитска Арабия обяви военния аташе на Иран и четирима служители на посолството за персона нон грата.

Иран е ограничил директните удари срещу Саудитска Арабия

До края на март дипломатическите совалки и заплахата от страна на Саудитска Арабия за ескалация на ударите срещу иранския режим, по примера на ОАЕ, доведоха до постигането на споразумение за деескалация, твърдят западни източници.

Така от най-малко 105 удара с дронове и ракети срещу цели в Саудитска Арабия в периода 25-31 март, техният брой спадна до малко над 25 в първата седмица на април, според данни на Ройтерс, базирани на изявления на саудитското министерство на отбраната.

Източници от западни разузнавния оценяват, че снарядите, изстреляни по Саудитска Арабия в дните до общото примирие, са били изстреляни от иракски фракции, а не от самия Иран, което означава, че е ограничил преките си удари, докато подкрепяните от него прокси групи са продължили да действат. На 12 април Саудитска Арабия извика посланика на Ирак, за да протестира срещу атаките от иракска територия.

Двустранната комуникация продължи дори когато се появи напрежение в началото на общото примирие между Иран и САЩ. На 7-8 април саудитското министерство на отбраната докладва за изстреляни 31 дрона и 16 ракети към кралството. Този скок накара Рияд да обмисли нов отговор срещу Иран и Ирак, докато Пакистан разположи изтребители в знак на подкрепа за кралството и призова към сдържаност в момент на активна дипломация.

CNN: Мащабни щети в американските бази в Близкия изток след иранските удари.

🇺🇸⚔️🇮🇷 Близо месец от началото на примирието между САЩ и Иран, с оглед перспективата за подновяване на войната, мащабът на щетите, понесени от американските бази в Близкия изток става ясен: най-малко 16 военни обекта на САЩ в 8 държави, на практика по-голямата част от базите на страната в региона, са били поразени от ирански удари по време на войната.

Според разследване на CNN, в момента част от ударените обекти са неизползваеми. „Никога не съм виждал подобно нещо в американски бази. Това бяха бързи и прецизни удари, използващи напреднали технологии“, сподели източник, запознат със ситуацията.

Иранските удари бяха насочеи към цели, включващи модерни самолети като платформата за ранно откриване и управление Boeing E-3 Sentry, известен като „очите на САЩ в Залива“, унищожен на земята в авиобаза „Принц Султан“ в Саудитска Арабия; критично комуникационно оборудване, включително съоръжения, разрушени в лагера „Арифиджан“ в Кувейт; и радарни системи като повредените в авиобаза „Мувафак Салти“ в Йордания.

„Нашите радарни системи са най-скъпият ни и най-ограничен актив в региона“, споделя източникът.

Други бази, засегнати от иранските удари, включват авиобаза „Ал Удейд“ в Катар, поразена в рамките на два отделни удара, военноморската база в Бахрейн и лагера „Бюринг“ в Кувейт.

Иран успя да порази толкова много бази с висока точност до голяма степен благодарение на подобрението в способността си да „вижда врага“. През 2024 г. той закупи тайно китайски сателит TEE-014, който е сериозна модернизация спрямо спътниците, които дотогава имаше на разположение, а това му осигури възможност да наблюдава американски бази с поразителна прецизност и капацитет, почти сходен с този на САЩ.

Страните в региона почувстваха, че американските бази се превръщат от сила, вдъхваща страх у противниците, в нещо, напомнящо на „лесни мишени“. Саудитски служител заяви, че войната е показала на Саудитска Арабия, че съюзът ѝ със САЩ не може да бъде единствен, а също така не е „безпогрешен“.

В отговор на запитване от CNN служител на Пентагона заяви: „От мерки за сигурност не обсъждаме оценки за щетите от войната. Нашите сили останаха напълно боеспособни и ние продължаваме да изпълняваме мисията си със същото ниво на готовност и ефективност.“

Пентагонът внедрява украинска система за борба с дронове в авиобаза „Принц Султан“ в Саудитска Арабия.

🇺🇸🤝🇺🇦 Американската армия е разгърнала украинска технология за противодействие на дронове в една от ключовите си военновъздушни бази в Саудитска Арабия, с която да отблъсква ирански удари, които по-рано доведоха до загуби на авиационна техника и личен състав. Това съобщи Reuters, позовавайки се на петима свои източника.

Според агенцията украински специалисти са пристигнали в авиобаза „Принц Султан“, разположена южно от столицата Рияд, и обучават американски военнослужещи да работят със Sky Map – платформата, използвана от украинските сили за засичане на дронове, включително от иранската серия „Шахед“, и за координация на прехващачи.

„Принц Султан“ е основният преден опорен пункт на САЩ в Персийския залив, след като към края на 2019 г. Пентагонът премести там значителна част от въздушните си активи в региона. В базата е съсредоточена и съществена част от американската бойна авиация, действаща в Близкия изток.

Използването на украинска система бележи рядък пример за директно прехвърляне на оперативен опит от войната с Русия към американските военни в Близкия изток. Доминиращите в арсенала на САЩ комплекси Patriot и THAAD са проектирани срещу балистични и крилати ракети; защитата срещу ниско летящи и евтини ударни дронове, каквито Ислямската република и свързани с него въоръжени милиции използват в редица атаки срещу американски обекти в Близкия изток, изисква различна комбинация от сензори и прехващачи.

Sky Map е украинска система за ситуационна осведоменост, развита в хода на пълномащабната война срещу Русия. Тя интегрира данни от радари и други сензори в единна картина на въздушната обстановка и насочва средствата за борба с дронове към целта. Практиката за масово сваляне на „Шахеди“ с евтини прехващащи се оформи в украинските въздушни части под натиска на редовните руски масирани удари.

Съобщението идва след публични изявления на президента Доналд Тръмп, че САЩ не се нуждаят от помощта на Украйна. На оперативно ниво Пентагонът следва различна логика, внедрявайки челния опит и решенията на украинската отбрана в защитата на собствената си инфраструктура в Близкия изток.

 

📸 Снимка: Войник от групата „Hunter“ (Ловец) на 208-ма Херсонска зенитно-ракетна бригада на Украйна държи в ръката си дрон-прехващач по време на изпълнение на бойни задачи в Украйна на 4 март 2026 г. (Nina Liashonok/Ukrinform)

Саудитска Арабия възстанови износа на петрол през ключовия тръбопровод „Изток-Запад“.

🇸🇦🛢️ Саудитска Арабия възстанови пълния капацитет за изпомпване на нефт през тръбопровода „Изток-Запад“ до около седем милиона барела на ден, съобщиха властите в неделя. Това се случва броени дни след изготвянето на оценка на щетите в енергийния сектор, нанесени от атаките по време на конфликта с Иран.

Министерството заяви, че енергийните съоръжения и тръбопроводът, засегнати от иранските удари, вече са възстановени и работят с пълния си капацитет. В изявлението не се уточнява кой е извършил атаките, но през последните седмици кралството беше обект на множество ирански атаки с ракети и дронове.

Ударите нарушиха работата на ключови обекти за петрол, газ, рафиниране, нефтохимия и електроенергия в Рияд, Източната провинция и индустриалния град Янбу. В четвъртък кралството съобщи, че ударите са свили производствения капацитет с около 600 000 барела на ден, а пропускателната способност на петролопровода „Изток-Запад“ – с близо 700 000 барела дневно.

Тръбопроводът „Изток-Запад“ остана единственият маршрут за износ на суров петрол за страната след затварянето на Ормузкия пролив. Ройтерс съобщи в сряда, че Иран е атакувал обекта само часове след договаряне на примирието.

От министерството уточниха, че са възстановени обемите от находището „Манифа“, където производството по-рано беше намалено с около 300 000 барела на ден. Продължава работата по пълното възстановяване на капацитета на съоръжението „Хурайс“, чието производство спадна с още 300 000 барела след ударите.

Бързото възстановяване ще повиши „надеждността и непрекъснатостта на доставките за местните и световните пазари“, се казва още в изявлението.

Ирански удар с балистични ракети порази индустриалния град Ал Джубайл в Саудитска Арабия.

🇮🇷💥🇸🇦 Иран изстреля нов залп от балистични ракети, поразявайки индустриалния град Ал Джубайл в Източната провинция на Саудитска Арабия, и по-конкретно Saudi Basic Industries Corporation (SABIC), четвъртата по големина компания, произвеждаща петрохимически материали в света след BASF, Sinopec и DuPont.

Компанията е със седалище именно в Ал Джубайл, където се намира основната производствена мрежа, чийто годишен капацитет възлиза на повече от 72 милиона тона химикали, пластмаси, торове и метали. Приходи на SABIC за 2025 г. възлизат на 31 млрд. долара, а 70% от акциите на компанията принадлежат на Saudi Aramco след придобиване за 69,1 млрд. долара през 2020 г., по данни на самата компания.

Ал-Джубайл е най-големият интегриран индустриален град в света – 1016 кв. км на брега на Персийския залив, с концентрация на петрохимически заводи, опреснителни инсталации за питейна вода и енергийна мрежа със 7% от БВП на кралството. Именно тази концентрация прави обекта едновременно стратегически критичен и уязвим. Градът се намира на по-малко от 300 км от иранските пускови позиции, което го поставя в зоната за поразяване от балистичните ракети с малък и среден обсег, с които IRGC все още разполага в изобилие.

Ударът в никакъв случай не е неочакван. Още на 18 март часове след като израелски и американски самолети унищожиха ключова инфраструктура на иранското газово находище „Южен Парс". Революционната гвардия е обявила официално петрохимическия комплекс в Ал Джубайл и рафинерията SAMREF в Янбу за „директни и легитимни цели" и издаде предупреждение за евакуация на чуждия персонал, съобщиха Al Jazeera. Техеран изпълни заплахата срещу SAMREF на 19 март, когато дрон попадна в рафинерията, сочат данни на Wikipedia. Оттогава иранските удари срещу енергийна инфраструктура в Персийския залив зачестиха: бяха поразени обектите Рас Лафан в Катар, опреснителни и електроцентрали в Кувейт, петролни обекти в ОАЕ, а на 5 април саудитската ПВО прехвана седем балистични ракети над столицата Рияд.

Текущата ескалация следва серия от ответни удари по икономическа инфраструктура. Иран поразява системно енергийни обекти на държавите от Залива, приютяващи американски военни бази, а стратегия за оказване на натиск и повишаване на икономическата цена на конфликта. Saudi Aramco вече наложи рекорден марж от 19,50 долара на барел над регионалния бенчмарк за доставки през май, според Daily News Egypt. Съвместният завод Sadara Chemical на Aramco и Dow за 20 млрд. долара също  в Ал Джубайл спря производство на 31 март заради прекъсване на морските доставки по Ормузкия проток, потвърдиха Bloomberg.

Ударът по SABIC е логическо продължение на стратегията за поразяване на ключови възли в промишлената верига на Залива. Ако повредите са значителни, последиците ще засегнат не просто износа на химикали от Саудитска Арабия, но и глобалните вериги за доставки на пластмаси, торове и индустриални химикали, при положение че SABIC е сред водещите световни доставчици на етилен, пропилен, метанол и урея.