Иран изпрати вълни от ракети и дронове срещу Кувейт, Бахрейн и Саудитска Арабия.

🇮🇷 През последния час Революционната гвардия изстреля най-малко 8 балистични ракети с малък обсег по Кувейт, докато други 2 бяха насочени към Бахрейн. Ирански медии съобщиха, че атаката е извършена в отговор на американската атака срещу петролен танкер, който по-рано днес направил опит да достигне иранския остров Харг.

Ислямската република изстрелва залпове от ракети от своите бази в Исфахан, Шираз и Бандар Абас. Току-що постъпиха доклади, според които въздушна тревога е активирана също така в Саудитска Арабия.

🎥 Видео: Отломки от прехващане на иранска ракета паднаха по улиците на Ал-Кувейт.

Последният международно признат президент на Йемен почина след 11 г. в изгнание далеч от родината.

🇾🇪🇸🇦 Абд Рабо Мансур Хади, последният международно признат президент на Йемен преди държавата да се разпадне на враждуващи анклави, почина на 80-годишна възраст миналия четвъртък, 28 май, в дома си в саудитската столица Рияд. Смъртта му беше оповестена от президентството на Йемен, а държавната телевизия потвърди мястото и възрастта, без да съобщи други подробности. Според запознати източници на AFP Хади е починал в резултат на внезапно влошено здраве.

Смъртта му затваря биография, която побира почти целия модерен крах на Йемен – от свалянето на Али Абдула Салех в разгара на Арабската пролет, през превземането на столицата Сана от хутите, до войната, превърнала най-бедната страна в арабския свят в арена на кърваво регионално съперничество. Последните си години Хади прекара извън страната, която формално ръководеше, живеейки в изгнание в кралството, която едновременно беше негов покровител и фактически надзорник. Според редица международни издания, след своето оттегляне през 2022 г. той живее в Рияд в условия, близки до домашен арест.

Роден на 1 септември 1945 г. в южната провинция Абян, Хади изгражда кариера на професионален военен още в епохата на британското колониално присъствие в Аден. Завършва военно училище през 1964 г. и специализира в Обединеното кралство, а до 1970 г. преминава обучение по бронетанкова техника в Египет. Биографията му на кадрови офицер обяснява и по-късното му политическото дълголетие като фигура, заплашителна за малцина и удобна за мнозина. Заема поста вицепрезидент през целия период на управление на авторитарния лидер Али Абдула Салех (1994-2012 г.).

Когато протестите от Арабската пролет принудиха Салех да прекрати 33-годишния си период начело на Йемен, Хади беше назначен като компромисен вариант за преходна фигура. През февруари 2012 г. той беше избран за президент като единствен кандидат във вот, събрал 99,8% от гласовете, който беше замислен не като израз на волята на гражданите, а като ритуал по легитимиране на договорения преход. Преход обаче така и не се състоя. Опонентите го критикуваха, че облагодетелства богатите на петрол източни провинции за сметка на северните планински райони, населявани предимно от зайдитското движение на хутите, което превзе столицата Сана през септември 2014 г. В първите дни на новата 2015 г. хутите поставиха Хади под домашен арест, а месец по-късно той успя да избяга в родния си Аден, оттегли подадената оставка и обяви преврата на хутите за незаконен. Ден по-късно вече беше в Рияд, а скоро след това коалиция, ръководена от Саудитска Арабия постави началото на военна интервенция срещу хутите – началото на войната, която в продължение на осем години доведе Йемен до най-тежката хуманитарна катастрофа в света.

През следващите 8 години Хади оглавяваше формално признатото си правителство почти изцяло от изгнание, докато страната затъваше все по-дълбоко в гражданска война, икономически колапс и глад. Реалната му власт се свиваше успоредно с разпада на анти-хути коалицията на конкуриращи се фракции. През април 2022 г. след договореното под егидата на ООН примирие, Хади предаде своите правомощия – по сведения на международни издания под саудитски натиск – на новосформирания Президентски ръководен съвет (PLC), колективен орган от 8 души начело с Рашад ал-Алими. Това на практика сложи край на политическата му кариера, от този момент до смъртта си той остана извън публичното пространство в саудитската столица.

Смъртта на Хади няма да доведе до видима промяна на терен, защото властта, която той въплъщаваше, отдавна се е изпарила – но идва в момент, когато органът, на който предаде легитимност, се пропуква. Президентският ръководен съвет, замислен от Рияд и Абу Даби като механизъм за обединяване на разнородните противници на хутите, според оценки на Arab Gulf States Institute (AGSI) и на American Enterprise Institute (AEI) от 2025–2026 г. е парализиран от вътрешни междуособици. През декември 2025 г. Южният преходен съвет (STC), подкрепян от ОАЕ, разгърна офанзива, която за кратко му осигури контрол върху по-голямата част от някогашната Народна демократична република Йемен (Южен Йемен), което принуди ал-Алими и премиера Салем Салех бин Брайк да избягат от Аден към Рияд на 5 декември. През януари 2026 г. контраофанзива на PLC успя да си върне обратно изгубените територии, след което ал-Алими отстрани лидера на STC Айдарус ал-Зубейди от състава му, лиши го от имунитет и го предаде на прокуратурата по обвинение в държавна измяна.

Срещу разпокъсания юг стои консолидираният север на хутите. Фронтовата линия между тях и силите на PLC до голяма степен остават статични от сключеното през 2022 г. примирие, но подкрепяната от Техеран групировка използва периода на относително затишие, за да укрепи своя контрол върху столицата и северните провинции. Атаките срещу корабоплаването в Червено море, които от 2023 г. нарушаваха световния търговски обмен, бяха прекратени през октомври 2025 г. В отговор на започналата на 28 февруари 2026 г. съвместна военна кампания на САЩ и Израел срещу Иран, движението заплаши да ги поднови, но към момента не е извършвало нападения срещу търговски кораби, ограничавайки се до изстрелване на ракети и дронове срещу Израел.

Смъртта на Абд Рабо Мансур Хади бележи не загубата на държавен глава, а символичния край на политически преход, чието начало беше поставено през 2012 г. Лицето, което олицетворяваше международно признатата власт в Йемен, си отиде от този свят извън страната – в момент, когато същата тази власт остана без столица, без територия и без собствен политически хоризонт.

📸 Снимка: Президентът на Йемен Абд-Раббу Мансур Хади присъства на заключителната сесия на срещата на върха между Южна Америка и арабските страни в Рияд, 11 ноември 2015 г. (REUTERS/Faisal Al Nasser)

Пакистан е изпратил 8000 военнослужещи в Саудитска Арабия през април.

🇵🇰🤝🇸🇦 Пакистан разположи 8 000 военнослужещи, ескадрила изтребители и противовъздушна отбрана в Саудитска Арабия по силата на пакта за колективна отбрана. Този ход засилва военното партньорство с Кралството, докато в същото време Исламабад играе ролята на водещ посредник между Иран и САЩ.

Разполагането, чийто пълен мащаб стана ясен едва днес от публикация на Ройтерс, беше потвърден от трима служители в сферата на сигурността и двама правителствени източници, които го оцениха като боеспособна сила, предназначена да подкрепи армията на Саудитска Арабия, ако бъде подложена на бъдещи атаки.

Пълните условия на споразумението, подписано миналата година, са поверителни, но и двете страни заявиха, че то задължава двете страни да се защитават взаимно в случай на нападение от трета страна. Пакистанският министър на отбраната Хаваджа Асиф загатна, че на практика споразумението поставя Саудитска Арабия под ядрения чадър на Пакистан.

Според източниците Пакистан е разположил пълна ескадрила от 16 самолета, предимно изтребители JF-17, произведени съвместно с Китай, които са били изпратени в Саудитска Арабия в началото на април. Двама от служителите в сферата на сигурността заявиха, че Пакистан е изпратил и две ескадрили дронове.

И петте източника посочиха, че разполагането включва около 8000 военнослужещи, с обещание за изпращане на допълнителни при необходимост, както и китайски зенитно-ракетен комплекс HQ-9. Военното оборудване се обслужва от пакистански персонал и се финансира от Саудитска Арабия.

Сухопътните сили и авиацията, разположени по време на конфликта в Иран, ще имат предимно консултативна и обучителна роля, според двама от служителите, които твърдят, че са се запознали с кореспонденция между двете страни и документи относно разполагането на военните активи.

Новият контингент се включва към хилядите пакистански военнослужещи с бойна роля, които бяха изпратени в кралството по силата на предишни споразумения, споделиха и тримата служители по сигурността. Единият от правителствените източници, преглеждал текста на поверителния пакт, разкри, че предвижда възможност за разполагане на до 80 000 пакистански войници в Саудитска Арабия, които да помагат за гарантиране на сигурността на границите на кралството съвместно със саудитските сили.

Двама от служителите по сигурността отбелязаха, че споразумението включва и разполагане на бойни кораби на пакистанския флот. Ройтерс не успя да установи дали някои от тях вече са достигнали Саудитска Арабия.

Мащабът и съставът на контингента – бойна авиация, ПВО активи и хиляди войници – на практика означават, че Пакистан е изпратил много повече от символична и просто консултативна мисия, коментират източниците.

По-рано Ройтерс съобщи, че Пакистан е изпратил изтребители в Саудитска Арабия, след като ирански удари поразиха ключови обекти на енергийната мрежа и причиниха смъртта на саудитски гражданин, което събуди опасения, че кралството може да отговори с ескалация, която да разшири още повече конфликта.

Всичко това се случи преди Пакистан да се позиционира като основен посредник между воюващите страни, в опит да помогне за договаряне на примирие между Вашингтон и Техеран, влязло в сила преди шест седмици. Исламабад беше домакин на единствения досега кръг от мирни преговори между САЩ и Иран и имаше план за следващи срещи, които в крайна сметка бяха отменени.

Оттогава Ройтерс съобщи, че Саудитска Арабия е нанесла множество неоповестени публично удари срещу Иран в отговор на атаките срещу военни и промишлени цели на територията на кралството.

Пакистан отдавна предоставя военна подкрепа на Саудитска Арабия, включително с обучение и консултации, докато в замяна многократно е получавал финансови инжекции в периоди на икономически затруднения.

Саудитска Арабия прехвана три дрона, заплаши с ответни мерки.

🇸🇦 Саудитска Арабия е прехванала три дрона, нарушили въздушното ѝ пространство, навлизайки от територията на Ирак, съобщи говорителят на саудитското министерство на отбраната генерал-майор Турки ал-Малики, според когото ще бъдат предприети нужните оперативни мерки в отговор на всеки опит за нарушаване на суверенитета и сигурността на страната.

Въпреки че враждебните действия по време на войната с Ислямската република до голяма степен затихнаха с влизането в сила на примирието през април, от Ирак продължават да се изстрелват дронове срещу Залива.

От началото на войната срещу Иран на 28 февруари Ирак се превърна в основен изходен пункт за безпилотни атаки срещу държавите от Персийския залив. През март и началото на април шиитски милиции, обединени в коалицията „Хашд аш-Шааби“ (Сили за народна мобилизация), включително „Катаиб Хизбула“ и „Асаиб Ахл ал-Хак“, изстреляха стотици дронове и десетки ракети срещу саудитски енергийни обекти в Източния регион и Янбу (ключов терминал на Червено море, използван като алтернатива на Ормузкия проток), международно летище Кувейт и военни обекти в Бахрейн. Иран и съюзните му групировки нанесоха близо 500 удара по цели в Иракски Кюрдистан, преди обявяването на крехкото примирие на 8 април.

Прекратяването на огъня не спря враждебната дейност от територията на Ирак. На 13 април Бахрейн привика иракския шарже д'афер, за да изрази своя протест срещу „продължаващите злонамерени безпилотни атаки“, провеждани от територията на Ирак. На 24 април кувейтската армия съобщи, че два дрона, излетели от Ирак, са поразили гранични постове в северната част на страната, което е довело до материални щети без жертви.

Настоящият инцидент в Саудитска Арабия е първи широко публично огласен случай след внасянето в Съвета за сигурност на ООН на съвместен проект за резолюция на Бахрейн и САЩ срещу тактиката на Иран в Ормуз, който беше отхвърлен от Китай чрез изявление на постоянния представител Фу Цун на 15 май. Това увеличава регионалния натиск върху иракското правителство на премиера Мохамед Шия ас-Судани, който вече не успя да приложи американското искане за разоръжаване на шиитските милиции.

Политическата позиция на Багдад остава сложна. New York Times установи, че Израел е разположил две тайни военни бази в обширната пустиня в западната част на страната в рамките на подготовката си за двете войни с Ислямската република – разкритие, което иракските милиции вероятно ще използват като повод за отказ от разоръжаване. На 8 март парламентът на Ирак проведе закрит брифинг във връзка с военното присъствие на Израел, а някои депутати окачествиха позицията на ръководството по сигурността като „срамна“. Иракското правителство няма политически капитал да предприеме действия срещу милициите, изстрелващи дронове към саудитска територия – нито военни, нито санкционни.

Архитектурата на саудитската ПВО, прехванала трите дрона късно снощи, се развива по тристепенен модел. На стратегическо ниво – две батареи THAAD за прехващане на балистични ракети във високите атмосферни слоеве; на средно – над 20 батареи Patriot PAC-3 за прехващане на крилати ракети и тежки дронове; на ниско – британски Sky Sabre (разположен през март) и египетски Skyguard Amoun (според неофициални данни) за защита срещу масови безпилотни атаки. Към средата на април кралството е прехванало над 894 балистични и крилати ракети и ударни дронове от началото на войната през февруари, по саудитски данни. Цената на тази защита обаче е стратегически проблем: ракетите Patriot PAC-3 струват над 4 млн долара за брой, докато един ирански „Шахед-136“ – около 30 000–50 000 долара.

Иранската стратегия през крехкото примирие стъпва върху поддържането на постоянно напрежение с ниска интензивност с шиитски милиции – без директни удари от територията на Иран, които формално нарушават условията на примирието и могат да дадат повод за подновяване на ударите на САЩ. Този модел е известен от десетилетие – Иран го прилага в Йемен (Ансар Аллах), Ливан (Хизбула), Сирия и Ирак – но настоящата му употреба е по-системна. Според данни на американското разузнаване, цитирани от FDD и Stimson Center, Корпусът на гвардейците на ислямската революция (IRGC) е извършил реформи в командната структура на иракските милиции от началото на май, увеличавайки реалната им автономност от режима в Техеран, така че бъдещи трансгранични атаки да са формално отделими от иранската държава.

Прехванатите дронове над саудитска територия не са изолиран инцидент. Те представляват потвърждение, че крехкото примирие, въведено на 8 април, действа единствено на нивото на директен сблъсък между държави, докато оставя пълна свобода на действие на милициите. Техеран използва това, за да поддържа спорадичен натиск върху Вашингтон и съюзнциите му в региона, без да дава формална основа за подновяване на ударите срещу него. Настоящата оперативна география, Ирак като изходна точка за атаки срещу Персийския залив, потвърждава, че следвоенната ситуация в Близкия изотк не може да се характеризира като стабилизация, а само като промяна на интензитета и формата на конфликта.

Саудитска Арабия е извършила поредица от тайни удари срещу Иран по време на войната.

🇸🇦🚀🇮🇷 Саудитска Арабия е предприела серия от неоповестени удари срещу Иран в отговор на атаките му срещу кралството в рамките на войната в Близкия изток, съобщиха две западни официални лица, които са запознати с въпроса, както и двама ирански източници.

Тези саудитски атаки, които бяха разкрити едва сега, бележат първия известен случай, в който саудитското кралство предприема директни военни действия на територията на Иран. Това показва, че Рияд е значително по-решителен в защитата си срещу своя основен регионален съперник.

Ударите, нанесени от изтребители на саудитските военновъздушни сили, са извършени в края на март, според западните източници. Единият от тях ги определи просто като „реципрочни удари в отговор на атаките срещу Саудитска Арабия“.

Ройтерс не успя да потвърди кои точно са били мишените. В отговор на запитване за коментар, висш служител от саудитското външно министерство не отговори директно на въпроса дали са били нанесени удари. Външното министерство на Ислямска република Иран също не коментира темата.

Саудитска Арабия, която поддържа тесни военни връзки със САЩ, традиционно разчита на защита от страна на САЩ. 10-седмичната война обаче остави кралството уязвимо за атаки, пробили ракетния щит на Централното командване на САЩ.

Държавите от Залива започнаха да отвръщат на удара

Саудитските ходове илюстрират разширяването на конфликта и мащабите, в който една война, която започна със съвместни въздушни удари на САЩ и Израел по Иран на 28 февруари, е въвлякла Близък изток по начини, които не са публично признати.

След ударите на САЩ и Израел, Иран атакува и 6-те държави от Съвета за сътрудничество в Залива с ракети и дронове. Мишени бяха не само американски бази, но и цивилни обекти, летища и петролна инфраструктура, а Ормузкият проток бе затворен, което наруши глобалната търговия.

ОАЕ също са нанесли удари срещу Иран, съобщи Wall Street Journal в понеделник. Взети заедно, действията на Саудитска Арабия и Емирствата разкриват конфликт, чийто истински облик е останал до голяма степен скрит – такъв, в който монархиите от Залива, подложени на ирански обстрел, са започнали да отвръщат на удара.

Техните подходи обаче не са идентични. ОАЕ заеха по-твърда позиция, стремейки се да накарат Иран да плати висока цена, и рядко се ангажират с публична дипломация с Техеран. Междувременно Кралството се опитва да спре ескалацията на конфликта и поддържа редовен контакт с режима в Техеран, включително с посланика му в страната.

Висшият саудитски дипломат не потвърди директно за сключването на споразумение за деескалация с Иран, но заяви: „Потвърждаваме последователната позиция на Саудитска Арабия, отправяйки призив към деескалация, сдържаност и намаляване на напрежението в името на стабилността, сигурността и просперитета на региона и неговите народи.“

Удари, последвани от деескалация

Ирански и западни служители заявиха, че Рияд е информирал Техеран за ударите, които са били последвани от интензивни дипломатически совалки и саудитски заплахи за по-нататъшни действия от страна, което е довело до неформална договорка между двете страни за намаляване на напрежението.

Али Ваез, ръководител на проекта за Иран в International Crisis Group, заяви, че ответните удари, последвани от деескалация, показват „прагматично признание от двете държави, че безконтролната ескалация води след себе си неприемливи загуби“. Такава последователност от събития демонстрира „не доверие, а споделен интерес от поставяне на граници на конфронтацията, преди тя да е прераснала в още по-широк регионален конфликт“.

Неформалната деескалация влезе в сила седмица преди Вашингтон и Техеран да се споразумеят за примирие помежду си на 7 април. Един от иранските представители потвърди договорката за деескалация, отбелязвайки, че този ход цели „прекратяване на враждебните действия, защита на взаимните интереси и предотвратяване на напрежението“.

Иран и Саудитска Арабия – водещи сили в шиитския и сунитския клон на исляма в Близкия изток и регионални съперници от десетилетия – подкрепят враждуващи групировки във военни конфликти из региона. Китайското посредничество през 2023 г. доведе до възстановяване на двустранните отношения, както и примирие между Саудитска Арабия и Ансар Аллах (хутите) в Йемен, подкрепяни от Иран, което оттогава се спазва.

С отварянето на Червено море за морски трафик, Саудитска Арабия успя да продължи своя износ на петрол по време на войната, за разлика от повечето държави в Персийския залив, и така остана сравнително изолирана от икономическите сътресения.

Кралството избегна „пещта на разрушението“

В авторска статия в саудитския вестник Arab News миналия уикенд, бившият шеф на разузнаването принц Турки ал-Файсал описа логиката на кралството: „Когато Иран и други сили се опитаха да завлекат кралството в пещта на разрухата, ръководството избра да понесе болката, причинена от съсед, за да защити живота и имуществото на своите граждани.“

Саудитските удари бяха предшествани от няколко седмици на ескалиращо напрежение. На пресконференция в Рияд, проведена на 19 март, неговият външен министър принц Файсал бин Фархан заяви, че „си запазва правото да започне военни действия, ако се сметне за необходимо“. Три дни по-късно Саудитска Арабия обяви военния аташе на Иран и четирима служители на посолството за персона нон грата.

Иран е ограничил директните удари срещу Саудитска Арабия

До края на март дипломатическите совалки и заплахата от страна на Саудитска Арабия за ескалация на ударите срещу иранския режим, по примера на ОАЕ, доведоха до постигането на споразумение за деескалация, твърдят западни източници.

Така от най-малко 105 удара с дронове и ракети срещу цели в Саудитска Арабия в периода 25-31 март, техният брой спадна до малко над 25 в първата седмица на април, според данни на Ройтерс, базирани на изявления на саудитското министерство на отбраната.

Източници от западни разузнавния оценяват, че снарядите, изстреляни по Саудитска Арабия в дните до общото примирие, са били изстреляни от иракски фракции, а не от самия Иран, което означава, че е ограничил преките си удари, докато подкрепяните от него прокси групи са продължили да действат. На 12 април Саудитска Арабия извика посланика на Ирак, за да протестира срещу атаките от иракска територия.

Двустранната комуникация продължи дори когато се появи напрежение в началото на общото примирие между Иран и САЩ. На 7-8 април саудитското министерство на отбраната докладва за изстреляни 31 дрона и 16 ракети към кралството. Този скок накара Рияд да обмисли нов отговор срещу Иран и Ирак, докато Пакистан разположи изтребители в знак на подкрепа за кралството и призова към сдържаност в момент на активна дипломация.

CNN: Мащабни щети в американските бази в Близкия изток след иранските удари.

🇺🇸⚔️🇮🇷 Близо месец от началото на примирието между САЩ и Иран, с оглед перспективата за подновяване на войната, мащабът на щетите, понесени от американските бази в Близкия изток става ясен: най-малко 16 военни обекта на САЩ в 8 държави, на практика по-голямата част от базите на страната в региона, са били поразени от ирански удари по време на войната.

Според разследване на CNN, в момента част от ударените обекти са неизползваеми. „Никога не съм виждал подобно нещо в американски бази. Това бяха бързи и прецизни удари, използващи напреднали технологии“, сподели източник, запознат със ситуацията.

Иранските удари бяха насочеи към цели, включващи модерни самолети като платформата за ранно откриване и управление Boeing E-3 Sentry, известен като „очите на САЩ в Залива“, унищожен на земята в авиобаза „Принц Султан“ в Саудитска Арабия; критично комуникационно оборудване, включително съоръжения, разрушени в лагера „Арифиджан“ в Кувейт; и радарни системи като повредените в авиобаза „Мувафак Салти“ в Йордания.

„Нашите радарни системи са най-скъпият ни и най-ограничен актив в региона“, споделя източникът.

Други бази, засегнати от иранските удари, включват авиобаза „Ал Удейд“ в Катар, поразена в рамките на два отделни удара, военноморската база в Бахрейн и лагера „Бюринг“ в Кувейт.

Иран успя да порази толкова много бази с висока точност до голяма степен благодарение на подобрението в способността си да „вижда врага“. През 2024 г. той закупи тайно китайски сателит TEE-014, който е сериозна модернизация спрямо спътниците, които дотогава имаше на разположение, а това му осигури възможност да наблюдава американски бази с поразителна прецизност и капацитет, почти сходен с този на САЩ.

Страните в региона почувстваха, че американските бази се превръщат от сила, вдъхваща страх у противниците, в нещо, напомнящо на „лесни мишени“. Саудитски служител заяви, че войната е показала на Саудитска Арабия, че съюзът ѝ със САЩ не може да бъде единствен, а също така не е „безпогрешен“.

В отговор на запитване от CNN служител на Пентагона заяви: „От мерки за сигурност не обсъждаме оценки за щетите от войната. Нашите сили останаха напълно боеспособни и ние продължаваме да изпълняваме мисията си със същото ниво на готовност и ефективност.“

Пентагонът внедрява украинска система за борба с дронове в авиобаза „Принц Султан“ в Саудитска Арабия.

🇺🇸🤝🇺🇦 Американската армия е разгърнала украинска технология за противодействие на дронове в една от ключовите си военновъздушни бази в Саудитска Арабия, с която да отблъсква ирански удари, които по-рано доведоха до загуби на авиационна техника и личен състав. Това съобщи Reuters, позовавайки се на петима свои източника.

Според агенцията украински специалисти са пристигнали в авиобаза „Принц Султан“, разположена южно от столицата Рияд, и обучават американски военнослужещи да работят със Sky Map – платформата, използвана от украинските сили за засичане на дронове, включително от иранската серия „Шахед“, и за координация на прехващачи.

„Принц Султан“ е основният преден опорен пункт на САЩ в Персийския залив, след като към края на 2019 г. Пентагонът премести там значителна част от въздушните си активи в региона. В базата е съсредоточена и съществена част от американската бойна авиация, действаща в Близкия изток.

Използването на украинска система бележи рядък пример за директно прехвърляне на оперативен опит от войната с Русия към американските военни в Близкия изток. Доминиращите в арсенала на САЩ комплекси Patriot и THAAD са проектирани срещу балистични и крилати ракети; защитата срещу ниско летящи и евтини ударни дронове, каквито Ислямската република и свързани с него въоръжени милиции използват в редица атаки срещу американски обекти в Близкия изток, изисква различна комбинация от сензори и прехващачи.

Sky Map е украинска система за ситуационна осведоменост, развита в хода на пълномащабната война срещу Русия. Тя интегрира данни от радари и други сензори в единна картина на въздушната обстановка и насочва средствата за борба с дронове към целта. Практиката за масово сваляне на „Шахеди“ с евтини прехващащи се оформи в украинските въздушни части под натиска на редовните руски масирани удари.

Съобщението идва след публични изявления на президента Доналд Тръмп, че САЩ не се нуждаят от помощта на Украйна. На оперативно ниво Пентагонът следва различна логика, внедрявайки челния опит и решенията на украинската отбрана в защитата на собствената си инфраструктура в Близкия изток.

 

📸 Снимка: Войник от групата „Hunter“ (Ловец) на 208-ма Херсонска зенитно-ракетна бригада на Украйна държи в ръката си дрон-прехващач по време на изпълнение на бойни задачи в Украйна на 4 март 2026 г. (Nina Liashonok/Ukrinform)

Саудитска Арабия възстанови износа на петрол през ключовия тръбопровод „Изток-Запад“.

🇸🇦🛢️ Саудитска Арабия възстанови пълния капацитет за изпомпване на нефт през тръбопровода „Изток-Запад“ до около седем милиона барела на ден, съобщиха властите в неделя. Това се случва броени дни след изготвянето на оценка на щетите в енергийния сектор, нанесени от атаките по време на конфликта с Иран.

Министерството заяви, че енергийните съоръжения и тръбопроводът, засегнати от иранските удари, вече са възстановени и работят с пълния си капацитет. В изявлението не се уточнява кой е извършил атаките, но през последните седмици кралството беше обект на множество ирански атаки с ракети и дронове.

Ударите нарушиха работата на ключови обекти за петрол, газ, рафиниране, нефтохимия и електроенергия в Рияд, Източната провинция и индустриалния град Янбу. В четвъртък кралството съобщи, че ударите са свили производствения капацитет с около 600 000 барела на ден, а пропускателната способност на петролопровода „Изток-Запад“ – с близо 700 000 барела дневно.

Тръбопроводът „Изток-Запад“ остана единственият маршрут за износ на суров петрол за страната след затварянето на Ормузкия пролив. Ройтерс съобщи в сряда, че Иран е атакувал обекта само часове след договаряне на примирието.

От министерството уточниха, че са възстановени обемите от находището „Манифа“, където производството по-рано беше намалено с около 300 000 барела на ден. Продължава работата по пълното възстановяване на капацитета на съоръжението „Хурайс“, чието производство спадна с още 300 000 барела след ударите.

Бързото възстановяване ще повиши „надеждността и непрекъснатостта на доставките за местните и световните пазари“, се казва още в изявлението.

Ирански удар с балистични ракети порази индустриалния град Ал Джубайл в Саудитска Арабия.

🇮🇷💥🇸🇦 Иран изстреля нов залп от балистични ракети, поразявайки индустриалния град Ал Джубайл в Източната провинция на Саудитска Арабия, и по-конкретно Saudi Basic Industries Corporation (SABIC), четвъртата по големина компания, произвеждаща петрохимически материали в света след BASF, Sinopec и DuPont.

Компанията е със седалище именно в Ал Джубайл, където се намира основната производствена мрежа, чийто годишен капацитет възлиза на повече от 72 милиона тона химикали, пластмаси, торове и метали. Приходи на SABIC за 2025 г. възлизат на 31 млрд. долара, а 70% от акциите на компанията принадлежат на Saudi Aramco след придобиване за 69,1 млрд. долара през 2020 г., по данни на самата компания.

Ал-Джубайл е най-големият интегриран индустриален град в света – 1016 кв. км на брега на Персийския залив, с концентрация на петрохимически заводи, опреснителни инсталации за питейна вода и енергийна мрежа със 7% от БВП на кралството. Именно тази концентрация прави обекта едновременно стратегически критичен и уязвим. Градът се намира на по-малко от 300 км от иранските пускови позиции, което го поставя в зоната за поразяване от балистичните ракети с малък и среден обсег, с които IRGC все още разполага в изобилие.

Ударът в никакъв случай не е неочакван. Още на 18 март часове след като израелски и американски самолети унищожиха ключова инфраструктура на иранското газово находище „Южен Парс". Революционната гвардия е обявила официално петрохимическия комплекс в Ал Джубайл и рафинерията SAMREF в Янбу за „директни и легитимни цели" и издаде предупреждение за евакуация на чуждия персонал, съобщиха Al Jazeera. Техеран изпълни заплахата срещу SAMREF на 19 март, когато дрон попадна в рафинерията, сочат данни на Wikipedia. Оттогава иранските удари срещу енергийна инфраструктура в Персийския залив зачестиха: бяха поразени обектите Рас Лафан в Катар, опреснителни и електроцентрали в Кувейт, петролни обекти в ОАЕ, а на 5 април саудитската ПВО прехвана седем балистични ракети над столицата Рияд.

Текущата ескалация следва серия от ответни удари по икономическа инфраструктура. Иран поразява системно енергийни обекти на държавите от Залива, приютяващи американски военни бази, а стратегия за оказване на натиск и повишаване на икономическата цена на конфликта. Saudi Aramco вече наложи рекорден марж от 19,50 долара на барел над регионалния бенчмарк за доставки през май, според Daily News Egypt. Съвместният завод Sadara Chemical на Aramco и Dow за 20 млрд. долара също  в Ал Джубайл спря производство на 31 март заради прекъсване на морските доставки по Ормузкия проток, потвърдиха Bloomberg.

Ударът по SABIC е логическо продължение на стратегията за поразяване на ключови възли в промишлената верига на Залива. Ако повредите са значителни, последиците ще засегнат не просто износа на химикали от Саудитска Арабия, но и глобалните вериги за доставки на пластмаси, торове и индустриални химикали, при положение че SABIC е сред водещите световни доставчици на етилен, пропилен, метанол и урея.

Как ударите по енергийната инфраструктура в Персийския залив рискуват екологична катастрофа.

🇰🇼🇮🇶 Когато иракските сили се изтеглиха от Кувейт през 1991 г. те оставиха след себе си над 700 горящи петролни кладенци, чието потушаване отне осем месеца, изхвърляйки облаци дим, простиращи се на 800 мили, и изливайки 11 милиона барела суров петрол в Залива.

Това бе едно от най-големите екологични бедствия, причинени от човека. Повече от три десетилетия по-късно, настоящата война между САЩ, Израел и Иран, в която е бомбардирана петролна инфраструктура в целия регион, разпали опасения от съпоставима катастрофа.

„Петролните пожари от войната в Залива през 1991 г., макар и съсредоточени в Кувейт, бяха в далеч по-голям мащаб от това, което виждаме в момента“, заяви Дъг Уиър, директор на Conflict and Environment Observatory, британска организация с нестопанска цел. „Въпреки това подобни сравнения ще изглеждат академични за общностите, живеещи в близост до атакуваните обекти, които могат да бъдат изложени на остро и хронично замърсяване.“

Ударите по енергийна инфраструктура ескалираха сериозно от началото на войната, нарушавайки глобални вериги за доставки. Ударите по инсталации за втечнен природен газ в Саудитска Арабия, Кувейт и Катар и почти пълната блокада на Ормузкия пролив, доведоха до масови прекъсвания на тока. Петролът от сорта „Брент“, достигнал пик от 119,50 долара на 8 март, покачи обратно до 116 долара в понеделник, отразявайки изключително нестабилните пазари.

Няколко енергийни компании обявиха форсмажорни обстоятелства, което накара Филипините да обявят национално енергийно извънредно положение, а страни като Словения и Шри Ланка да въведат режим на горивата. На 2 април обаче Филипините съобщиха, че Иран е разрешил на техните кораби безпрепятствено и бързо преминаване през Ормузкия пролив.

Американският президент Доналд Тръмп заплаши да „заличи“ петролния център на остров Харг в Иран, ако текущият дипломатически процес, с посредничеството на Пакистан, не доведе до сделка. Заплахата дойде ден след като той заяви пред лондонския Financial Times, че обмисля „вземането на петрола“ в Иран.

Въпреки обявената пауза в ударите по гражданска инфраструктура, иранското министерство на енергетиката съобщи, че атаките са прекъснали електрозахранването в Техеран и околните провинции. А на 4 април САЩ поеха отговорност за бомбардирането на новопостроения висящ мост B1 между Техеран и Карадж. В понеделник избухнаха пожари и в израелска петролна рафинерия в Хайфа, след като петролен танкер бе ударен от отломки от прехваната ракета.

Икономическите последици вече се разпространяват далеч отвъд региона. Според Oxford Economics конфликтът ще преобърне енергийните пазари до края на годината. По-високите цени ще свият разходите на домакинствата, като най-тежко ще бъдат засегнати страните, зависими от петрола и газа от Залива. Най-уязвимите групи ще бъдат принудени да консумират по-малко, а в тежки случаи – да пропускат хранения.

Но икономическата цена е само част от историята. Анализатори предупреждават, че екологичните рискове остават недостатъчно отразени. „От решаващо значение е да продължим да проследяваме тези удари, за да направим правилна оценка на риска за близките общности“, заяви пред Arab News Вим Цвайненбург от холандската организация PAX. „В момента оценяваме над 2500 повредени локации, някои от които са свързани с производство на ракети или процеси, използващи опасни вещества.“

PAX е документирала поне 18 удара по търговски кораби за 4 седмици, довели до поне 4 петролни разлива, както и бомбардировки близо до Бандар Абас, в близост до защитени зони. Цвайненбург отбеляза, че много ирански военни бази са разположени в защитени територии, което ги прави екологично чувствителни. По време на 12-дневната война миналия юни огромни площи растителност в 5 защитени обекта изгоряха след удари по ракетни бази.

Замърсяването на водите в Залива добавя ново измерение. Токсините навлизат в хранителната верига чрез биоакумулация, засягайки милионите хора, които разчитат на морски дарове. Рискът беше подчертан този понеделник, когато Иран удари кувейтски танкер във водите на Дубай, предизвиквайки пожар. За щастие инцидентът бе овладян без разлив.

„Досега разливите са сравнително малки, но е нужен само един голям танкер, за да се стигне до екологична катастрофа, а шансовете за това нарастват с всеки изминал ден“, предупреди Цвайненбург. По-рано през март изследователи изчислиха, че първите 14 дни от войната са генерирали 5 милиона тона CO₂ еквивалент – повече от годишните емисии на Исландия.

Сред най-смразяващите образи е черният дъжд, паднал край Техеран в средата на март – мазен, киселинен валеж, образуван, когато саждите и токсините от горящите складове за гориво се сляха с атмосферната влага. Иранският заместник-министър на здравеопазването Али Джафариан предупреди за заразяване на почвата и водите. Властите призоваха местните жители да останат по домовете си, тъй като дъждът вероятно съдържа канцерогени като бензен и толуен.

„В краткосрочен план цивилните са изправени пред остри респираторни заболявания“, предупреди Мохамед Махмуд от Института за вода, околна среда и здраве към Университета на ООН. „С течение на времето това може да доведе до хронични заболявания и рак, които се появяват години след излагането.“

Опреснителните инсталации в региона, които осигуряват питейна вода за Кувейт, Оман и Саудитска Арабия, са друга критична точка. Масивни разливи могат да принудят тези заводи да спрат работа, за да избегнат повреда на техниката, което би оставило милиони без достъп до чиста вода.

Въпреки че международното право забранява методи на война, причиняващи „широко разпространени и тежки щети“ на околната среда, правоприлагането е слабо. Иранският външен министър обвини Израел в „екоцид“, но както отбеляза Уиър: „В момента няма международно престъпление екоцид. Отговорността остава политически, а не правен въпрос.“

След края на войната екологичните щети рискуват да останат на заден план. „Твърде малко внимание се отделя на това, което трябва да последва като възстановяване“, заключи Уиър.

Невероятни кадри от попадения на иранска ракета в близост до американски военни.

🇮🇷🚀🇺🇸 Невероятни кадри, заснети от американски военнослужещ, запечатват момента на попадение от иранска балистична ракета на територията на авиобаза „Принц Султан" в Саудитска Арабия.

Атаката беше проведена през нощта на 27-28 март с най-малко 6 балистични ракети и 29 безпилотни апарата, насочени срещу обекта, съобщи Washington Post. При удара бяха ранени 15 американски военнослужещи, за 5 от които Al Jazeera докладва, че се намират в тежко състояние. Различни източници посочват различни цифри: Military Times съобщи за 12, докато CBS News – за 10 ранени.

Сателитни снимки и геолокирани кадри, разпространени от NBC News, потвърдиха унищожаването на самолет E-3 Sentry – въздушна платформа за ранно предупреждение и контрол на стойност от около 500 млн. долара. Загубата му е оперативно значима, тъй като е ключов елемент от способностите за наблюдение на въздушни и ракетни заплахи в региона. Според Military Watch Magazine заместване на унищожения въздухоплавателен съд е невъзможно преди началото на следващото десетилетие поради спирането на производствената линия. При ударите са повредени и най-малко три въздушни танкера KC-135 Stratotanker, всеки на стойност около 53 млн. долара.

Ударът по „Принц Султан" е част от продължаващата ракетна кампания на Техеран като отмъщение за ударите на САЩ и Израел по Иран, започнали на 28 февруари. Оттогава изстреля стотици балистични ракети и дронове срещу почти всички страни в Близкия изток, най-вече американските бази в Бахрейн, Йордания, Кувейт, Катар, Саудитска Арабия и ОАЕ. На 3 март ирански снаряд порази Ал-Удейд – най-голямата база на САЩ в Близкия изток, разположена в Катар, без да причини жертви, съобщи ABC News. На 20–21 март Иран опита да изстреля две балистични ракети с междинен обсег по съвместната военна база Диего Гарсия в Индийския океан на разстояние около 4000 км от иранска територия. Ракетите бяха прехванати или се разпаднаха във въздуха.

Броят на потвърдените военни загуби от началото на конфликта достига 13 загинали и повече от 300 ранени, а според данни от множество американски медии. На 30 март ОАЕ съобщиха, че са прехванали 11 балистични ракети и 27 дрона, изстреляни от Иран в рамките на един денонощие, а хутите в Йемен обявиха влизането си във войната с ракетен удар по Израел, съобщи CNN.

Конфликтът продължава да се разширява. На 31 март бяха документирани мощни експлозии над иранския град Исфахан — дом на ключови военни и ядрени обекти — в резултат на американски удар, съобщи Euronews. Междувременно президентът Тръмп заяви в Truth Social, че ако не бъде постигнато споразумение и Ормузкият проток не бъде отворен отново, САЩ ще унищожат иранските електроцентрали, петролни кладенци и остров Харг — основният ирански петролен терминал.

Нетаняху: Арабски лидери искат да се борим рамо до рамо срещу Иран

🇮🇱 Израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви пред министри на днешното заседание на кабинета, че в момента се изграждат нови алианси с лидери на арабски държави, които „говорят за съвместна борба на наша страна“, съобщава еврейският всекидневник „Маарив“.

„В миналото провеждах тайни разговори с арабски лидери. Казвах им: В момента, в който Иран може, той ще ви завладее и ще свали вашите кралства. Тогава те не осъзнаваха напълно нещата. Днес вече разбират“, цитиран е да казва Нетаняху.

Вчера израелският посланик във Вашингтон Йехиел Лайтер заяви по време на свое интервю в подкаст, че страните от Персийския залив търсят помощ от Израел.

„Някои от съюзниците ни станаха още по-близки през последния месец. Независимо дали става въпрос за ОАЕ или Бахрейн, мисля, че се сближихме със саудитците, с оманците. Дори с кувейтците, за бога. Поискаха съдействие от нас“, заяви той пред подкаста „What the Hell is Going On“.

Освен това той намекна за съвместни действия с арабските страни: „Израел и съюзниците ѝ ще продължат да действат. Това наистина може да се окаже решаващо за бъдещето.“

Иран унищожи американски самолет за ранно предупреждение E-3 Sentry в Саудитска Арабия

🇺🇸🇸🇦 Снимки, публикувани онлайн, показват унищожен самолет за ранно предупреждение E-3G Sentry на авиобаза „Принц Султан" в Саудитска Арабия. Кадрите отговарят на машината с борд 81-0005 от 552-ро крило за въздушен контрол в Тинкър, Оклахома, засечена на базата в последните седмици.

Ударът беше нанесен на 27 март с комбинация от 6 балистични ракети и 29 камикадзе дронове, изстреляни от Иран. Според Washington Post 15 американски военнослужещи са били ранени, шест от които са в тежко състояние. Освен E-3G, на пистата са повредени и няколко самолета-цистерни KC-135 Stratotanker.

Изтеклите снимки показват фюзелаж, разкъсан в горната си част, разпръснати отломки по перона и екипи в защитно облекло около останките. На опашката ясно се чете кодът OK и номерът 0005, което потвърждава машината. Сателитни изображения, публикувани от The Aviationist, показват термични следи и структурни повреди, съвместими с активен пожар в зоната на стоянката.

Загубата е чувствителна. ВВС на САЩ разполагат с едва 15 оставащи броя E-3 Sentry – платформа, въведена в експлоатация през 80-те години и предвидена за поетапно извеждане до 2029 г. До началото на операция Epic Fury в края на февруари 6 машини (37,5% от целия парк) бяха прехвърлени от база Елмендорф в Аляска и Тинкър в Оклахома към Европа и Близкия изток. Но реалното въздействие е по-тежко, отколкото чистата аритметика подсказва. Средната mission-capable rate на флота за фискалната 2024 г. е била 55,68%, което значи, че във всеки даден момент едва около 9 от 16-те машини са били годни за мисии. 6-те разгърнати в региона са не просто над една трета от общия парк, а близо две трети от самолетите с реални оперативни способности. Унищожаването на една от тях свива и без това тесния резерв допълнително.

E-3 не е просто разузнавателен самолет. Той изпълнява ролята на въздушен команден център, координиращ изтребители, танкери и коалиционни операции в реално време с радара AN/APY-2, монтиран в характерния въртящ се купол над фюзелажа. Именно задната част на машината, където е закрепен куполът, изглежда е понесла най-тежки поражения – факт, който Defence Security Asia предполага за целенасочен. Загубата дори на един екземпляр стеснява зоната на радарно покритие, забавя координацията на бойното пространство и затруднява управлението на въздушното зареждане – функции, които нямат лесен заместител в театъра на операциите.

Проблемът се задълбочава от неяснотата около наследника на E-3. През 2022 г. ВВС на САЩ избраха Boeing E-7A Wedgetail, платформа на базата на Boeing 737, като заместител с планирана оперативна готовност към 2027 г. Програмата обаче беше отменена от Пентагона през юни 2025 г. Министърът на отбраната Пийт Хегсет заяви пред Конгреса, че E-7 е „закъснял, по-скъп и прекалено амбициозен" и изрази съмнение, че самолетът може да оцелее в евентуален конфликт с Китай. НАТО също се оттегли от съвместната поръчка на E-7 през ноември 2025 г. Вместо това Пентагонът предложи решение в две стъпки:

• краткосрочен план – създаване на съвместно експедиционно звено от пет броя E-2D Hawkeye за 150 милиона плюс поръчка на нови E-2D за 1,4 милиарда долара;
• дългосрочен план – прехвърляне на функциите за ранно предупреждение към космически базирани сензори, чиято оперативна готовност не се очаква преди началото на 30-те години.

Решението срещна остра съпротива. 16 пенсионирани генерали четири звезди от ВВС, сред които петима бивши началници на щаба и двама върховни командващи на НАТО, адресираха безпрецедентно публично писмо до Конгреса, в което определиха отмяната на E-7 като „скъпоструващ и стратегически погрешен ход". Конгресът се вслуша: в проекта на NDAA за 2026 г. бяха заложени 647 милиона допълнително финансиране за E-7 и изрична забрана за използване на бюджетни средства за прекратяване на договора с Boeing.

В началото на март 2026 г. ВВС присъдиха на Boeing два договора за обща стойност от 5 милиарда долара за продължаване на разработката – макар без твърд ангажимент за серийно производство. Министърът на ВВС Трой Мейнк заяви, че ведомството ще изпълни указанието на законодателите, но добави: „Да изготвим план не означава, че ще го включим в бюджета."

Междувременно E-2D Hawkeye – значително по-малък, по-бавен и с по-ограничен обхват от E-3 и E-7 – няма как да запълни изцяло оперативната празнина. По данни на The War Zone няколко E-2D вече са пренасочени ускорено към Близкия изток след удара, но самолетът не се интегрира толкова безпроблемно в операции, доминирани от реактивни изтребители, колкото E-3 с неговата скорост и издръжливост.

Атаката срещу „Принц Султан" е пореден ирански удар по американска инфраструктура в Близкия изток. От началото на войната 13 американски военнослужещи загинаха, а над 300 са ранени. Загубата на E-3G Sentry, оценяван на около 500 милиона долара, е не просто най-скъпият единичен удар от началото на кампанията, но и тактическо събитие с оперативни последици, надхвърлящи стойността на самия самолет. Резултатът е стареещ, свиващ се и незаменим парк, натоварен с най-трудните си мисии в последните години от своя експлоатационен живот – без ясен наследник на хоризонта.

Централното командване на САЩ търси спешно укрепване на базите си в Персийския залив.

🇺🇸 Централното командване на САЩ (CENTCOM) и подчинените му структури публикуваха две искания за информация от компании, способни да проектират и изградят укрепена инфраструктура, подземни обекти и защитни укрития. Стъпката е директен отговор на щетите, нанесени от иранските ракетни и дронови удари по американски бази в Близкия изток от началото на войната, съобщи The War Zone.

От 28 февруари 2026 г. насам 13 американски военнослужещи загинаха, 300 други бяха ранени, а радарни системи, сгради и летателни апарати бяха поразени или напълно унищожени. Според DefenseScoop 290 от ранените са регистрирани към 24 март, 88% от тях са се върнали на служба, а 10 остават в тежко състояние.

Високата интензивност на атаките е принудила значителна част от американския персонал да се премести в хотели и офис сгради в региона. „Голяма част от сухопътните войски де факто водят войната дистанционно, с изключение на пилотите и екипажите, които поддържат и управляват бойните самолети", съобщиха военни служители, цитирани от The New York Times.

Първата заявка е от ВВС на САЩ в Централното командване (AFCENT) и се отнася до катарската авиобаза Ал Удейд – най-голямата военна инсталация на САЩ в Близкия изток, която се намира на едва 280 км от брега на Иран. AFCENT търси компании за проектиране и изграждане на „укрепен, подземен, защитен команден център" и оперативни сгради за ескадрили бомбардировачи, изтребители и дронове.

Проектът е в рамките на Стратегическия генерален план 2040 (SMP2040) – портфолио с над 170 проекта на обща стойност 10 млрд. долара, финансирани от Катар. Срокът обаче е дълъг: договор ще бъде обявен през април 2027 г. Възлагането се очаква едва през януари 2028 г.

Пенсионираният генерал-лейтенант Дейвид Дептула, бивш директор на въздушните и космически операции за Тихоокеанските ВВС и настоящ ръководител на Mitchell Institute, коментира, че такива съоръжения са били нужни още при изграждането на базата, но са били отлагани заради бюджетни приоритети. „Твърде малко и твърде късно за тази война", заяви той пред The War Zone.

Ал-Удейд вече е понасяла щети от ракетни удари – както по време на Epic Fury, така и миналия юни, когато Иран изстреля 10 балистични ракети по базата в отговор на тогавашната операция Midnight Hammer, които повредиха радара за ранно предупреждение AN/FPS-132 на обща стойност 1,1 млрд. долара, който захранва комплексите THAAD и Patriot в Залива. Видеокадри показаха, че три ракети земя-въздух Patriot не успяват да свалят приближаващите се ирански балистични ракети.

Втората заявка, която идва от самото CENTCOM, е значително по-спешна – командването търси сглобяеми, транспортируеми подсилени укрития за защита на своя личен състав от ударна вълна и осколки. Доставката трябва да бъде в карго терминала на летище „Крал Хюсеин" в Акаба, Йордания, с три варианта за срок: 3, 15 или 30 дни. Конкретният брой укрития не е посочен, а CENTCOM отказа да предостави детайли, позовавайки се на мерките за оперативна сигурност, съобщи Task and Purpose.

Нито една от двете заявки не адресира защитата на летателни апарати – проблем, който години наред беше изтъкван от анализатори. Опасенията са валидни и отвъд Близкия изток: базата Андерсен на остров Гуам, която е ключов елемент за проекцията на американска мощ в Тихия океан, също няма подсилени самолетни хангари, въпреки че е приоритетна цел за китайските далекобойни ракети.

Украински военни експерти работят в Саудитска Арабия по защитата от ирански дронове

🇺🇦🤝🇸🇦 В рамките на официалното си посещение в Саудитска Арабия, украинският президент Володимир Зеленски се срещна с украинските специалисти по борба с дронове и противовъздушна отбрана, които са разположени в кралството вече над седмица.

Тяхното присъствие на терен е част от нова фаза на сътрудничество, в рамките на която украинският боен опит се използва за анализ и укрепване на отбраната на кралството срещу иранските балистични ракети и дронове камикадзе „Шахед“.

Според държавния глава те вече са представили първите оперативни заключения, споделяйки своя безценен боен опит в защитата на критична инфраструктура. „Експертизата на Украйна е уникална и това се признава от всички. Има огромен интерес към нашите технологии и методи за прехващане“, заяви Зеленски, като потвърди готовността на страната си за дългосрочно партньорство.

Мисията в Рияд е част от мащабна инициатива, която обхваща няколко държави от Близкия изток. По данни на Defence News, Украйна е изпратила общо 228 военни специалисти в пет държави – Саудитска Арабия, Катар, Кувейт, ОАЕ и Йордания. Докато местните въоръжени сили разчитат на скъпи системи за балистична отбрана, украинците внасят специфичното „ноу-хау“ за контрамерки срещу масирани атаки с евтини дронове – област, в която Украйна е световен лидер поради реалностите на руската инвазия.

Спешността на това сътрудничество е продиктувана от събитията на 13 март, при които Саудитска Арабия се оказа мишена на вълна от около 50 ирански дрона в рамките на няколко часа. Нарастващите разходи за скъпи ракети срещу евтини дронове превръщат стандартните системи за ПВО в крайно неизгодни от икономическа гледна точка, което засилва ролята на иновативния украински подход.

В замяна на своя оперативен опит, Киев се стреми към стратегически достъп до зенитно-ракетни комплекси, с които разполагат монархиите от Персийския залив. Неочакваната визита на Зеленски в Рияд е ясен сигнал, че тези преговори вече са напуснали дипломатическите кабинети и са навлезли в активна оперативна фаза.

Зеленски в Саудитска Арабия: Предлага решение срещу иранските дронове в замяна на ракети за ПВО.

🇺🇦🤝🇸🇦 Украинският президент Володимир Зеленски пристигна в Саудитска Арабия на необявена визита, докато войната в Близкия изток продължава да засилва интереса на държавите от Персийския залив към украинските решения в сферата на отбраната.

Двете страни ще подпишат споразумение за „сътрудничество в сферата на сигурността и по-конкретно защитата на небето“, съобщи АФП, позовавайки се на анонимен служител, без да предостави допълнителни подробности относно конкретните договорки.

Киев се стреми да използва своя опит във въздушната война, за да окаже съдействие на страните от Залива, които са мишена на непрестанни ирански удари, нанесени от същите дронове „Шахед“, използвани от Русия.

Зеленски заяви, че повече от 200 украински експерти в борбата с дронове се намират в няколко държави от Близкия изток, сред които Саудитска Арабия, от началото на войната, започнала с въздушни удари на Израел и САЩ срещу ръководството на иранския режим.

„Пристигнах в Саудитска Арабия. Предвидени са важни срещи“, обяви Зеленски в социалните мрежи, където публикува кадри от среща с регионален представител в Джеда. „Оценяваме подкрепата и подкрепяме тези, готови да работят с нас за гарантиране на сигурността“, добави той.

Саудитска Арабия, която поддържа тесни връзки в сферата на отбранатва със САЩ, многократно беше обект на иранските дронове. Киев рекламира своята комбинация от евтините прехващачи на безпилотни заплахи, средства за електронно заглушаване и зенитни оръдия като ефективен метод за противовъздушна отбрана.

Украйна предложи да замени своите прехващачи за значително по-скъпите ракети за ПВО, които страните от Персийския залив използват в момента. Киев твърди, че те са му нужни, за да спира ракетните атаки на руската армия.

Миналата година Саудитска Арабия беше домакин на тристранни разговори между делегации на Украйна, Русия и САЩ, насочени към примирие в продължаващата война, започнала на 24 февруари 2022 г.

Саудитска Арабия и ОАЕ са все по-близо до включване във войната срещу Иран.

🇸🇦🇦🇪 Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства се намират все по-близо до активно включване във войната срещу Иран, докато войната в Близкия изток продължава да се проточва.

Според The Wall Street Journal монархиите от Залива „напредват плавно“ към по-активна роля, след като Рияд позволи на американските военни сили да използват военновъздушна база на негова територия.

Източник, цитиран от изданието, заяви, че влизането на саудитското кралство във войната е „просто въпрос на време“, след като миналата седмица външният министър на страната подчерта, че търпението към иранските атаки „не е безгранично“.

Украйна засилва партньорството в борбата с иранските дронове в Близкия изток.

🇺🇦 Украйна се стреми към реципрочна подкрепа от страните в Близкия изток, докато Киев разширява сътрудничеството в контрамерките срещу иранските дронове „Шахед“. Това заяви вчера говорителят на Министерството на външните работи Георгий Тихий по време на официален брифинг.

Тихий посочи, че Украйна очаква подкрепа в четири ключови области: засилване на политическата помощ, поддържане на санкционен натиск срещу Москва и Техеран, разширяване на партньорството в сферата на сигурността и отбраната, както и участие в проекти за реконструкция и инвестиции в Украйна.

„Защитата на небето и гражданската инфраструктура е общо предизвикателство и Украйна се застъпва за взаимноизгодно партньорство в тази област“, заяви той.

Според NV Тихий е добавил, че в момента 201 украински военни експерти оказват съдействие на страни от Близкия изток в борбата срещу заплахата от иранските дронове. Украински специалисти работят в Кувейт, Катар, ОАЕ и Саудитска Арабия по искане на партньори, включително САЩ. Той добави, че още 34 експерти се намират готовност за разгръщане, докато други екипи вече работят на терен и контактите на високо ниво продължават, включително с визити на ръководството на украинските ведомства за сигурност и отбрана.

През последните няколко дни от официални изявления на Киев стана ясно, че изпраща зад граница експерти по борба с безпилотни заплахи. Президентът Володимир Зеленски заяви, че може да изпрати специалисти в антидрон отбраната в помощ на партньорите в Персийския залив в продължаващия конфликт с участието на Иран, като същевременно предложи инициатива за съвместно производство на дронове със САЩ.

Говорейки след церемония по случай Деня на украинските доброволци, Зеленски заяви, че няколко държави са искали да почерпят от експертния опит на украинските военни в борбата с дронове, според кореспондент на UNITED24 Media. Украйна подчерта, че Киев няма планове да изпраща бойни части в региона.

„Украйна няма намерение да разполага сухопътни войски в Иран. Единственият украински персонал, който отива там, са експерти по отбрана срещу дронове“, каза Зеленски. „Тези специалисти могат да помогнат на стратегическите ни партньори да защитят територията си от атаки с дронове Шахед“

Нарастващата роля на Украйна в борбата с дроновете предизвиква засилен интерес от страна на западните партньори и тези от Персийския залив, които търсят достъп до нейните технологии. Пентагонът и поне една държава от Залива преговарят за придобиване на украински системи за прехващане, проектирани за борба с ирански дронове.

В миналото държавите от Залива разчитаха на скъпоструващи ракети Patriot, за да се защитават от вълните с ирански дронове „Шахед“ след ескалацията между САЩ, Израел и Иран. С изчерпването на техните запаси от прехващачи, сега те се обръщат към опита на Украйна в разработката на евтини и мащабируеми защити от масирани атаки с дронове, подобни на тези, използвани от Русия.

5 Stratotanker-а са повредени при ирански удар срещу авиобаза „Принц Султан“.

🇺🇸 5 самолета-цистерни Boeing KC-135 Stratotanker  от състава на ВВС на САЩ са били повредени при удар на иранска балистична ракета по авиобаза „Принц Султан“ в Саудитска Арабия, съобщи The Wall Street Journal, позовавайки се на двама американски служители.

Танкерите са били поразени при един от ударите по базата през последните дни. Централното командване на САЩ отказа коментар по случая. Самолетите са понесли щети, но не са напълно унищожени и в момента се подлагат на ремонт, поясни един от служителите. При ударите няма загинали.

Саудитска Арабия се подготвя за ответни удари срещу Иран

🇸🇦 Саудитска Арабия издаде предупреждение към своите граждани преди ответните военни удари по Иран. Властите призоваха обществото да не споделя снимки или видео от военна дейност в Кралството, предупреждавайки, че подобни материали могат да разкрият чувствителна информация, като данни за местоположение и времеви отпечатъци, от които противниците биха могли да се възползват.

В официалното съобщение, адресирано до граждани, жители и посетители на страната, се подчертава, че през следващите часове могат да започнат да циркулират кадри, свързани с военни маневри в страната. Всяко едно публикуване, препубликуване, споделяне или взаимодействие с подобно съдържание в социалните мрежи или чат платформи е строго забранено. Всяка снимка или видео съдържа скрити дигитални данни с координати на мястото и времето на заснемане и технически подробности, които враждебни страни биха могли да използват за анализ на движението на въоръжените сили.

Властите изтъкват, че публикуването на такива материали е безотговорно и създава пряк риск за сигурността на страната и нейния народ. Подчертава се, че тя обща отговорност и ангажиментът за несподеляне на такова съдържание подпомага директно усилията на ръководството и военните в защитата на нацията. Съобщението завършва с категоричен призив: да не се публикува, препраща и разпространява никакво съдържание на военна тематика.